Союз 23
Союз 23 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Ракета-носител | Союз 11A511 (№ Е15000-35) |
Полет на Союз № | 40 |
Име на кораба | Союз 7К-Т/А-9 № 65 |
Космодрум | Байконур Площадка № 1 |
Старт | 14 октомври 1976 г. 17:39:18 UTC |
Място на скачване | (Салют-5) |
Кацане | 16 октомври 1976 г. 17:45:53 UTC |
Място на кацане | 140 km югоизточно от Аркалък, Казахска ССР, езеро Тенгиз |
Продължителност на полета | 2 денонощия 0 часа 6 минути 35 секунди |
Брой обиколки | 32 |
Изминато разстояние | 1,333 млн. km |
Апогей | 249,9 km |
Перигей | 194,2 km |
Инклинация | 51,63° |
Период | 88,65 min |
Маса | 6760 kg |
NSSDC_ID | 1976-100А |
NORAD ID | 09477 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 2 |
Позивна | „Радон“ |
Снимка на екипажа | |
Пощенска марка на СССР по случай полета | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
Союз 22 | Космос 869 |
Союз 23 в Общомедия |
„Союз 23“ е съветски пилотиран космически кораб.
Екипажи
[редактиране | редактиране на кода]Основен екипаж
[редактиране | редактиране на кода]- Вячеслав Зудов (1) – командир
- Валерий Рождественски (1) – бординженер
Дублиращ екипаж
[редактиране | редактиране на кода]- Виктор Горбатко – командир
- Юрий Глазков – бординженер
Резервен екипаж
[редактиране | редактиране на кода]- Анатолий Березовой – командир
- Михаил Лисун – бординженер
Параметри на мисията
[редактиране | редактиране на кода]- Маса: 6760 kg
- Перигей: 194,2 km
- Апогей: 249,9 km
- Наклон: 51,63°
- Период: 88,65 min
Описание на полета
[редактиране | редактиране на кода]Това е кораб № 65 от модификацията Союз 7К-ТА-9. Полетът е планирано да се проведе в рамките на военната програма Алмаз, предвидено и неосъществено е второто скачване с орбиталната станция Салют-5.
При сближаването в орбита на кораба и космическата станция отказва системата за сближаване. Ръчно скачване било възможно при дистанция между двата апарата до не повече от 1200 m, а разстоянието в случая било повече от 2000 m. Тъй като разходът на гориво е превишен по време на маневрите е взето решение полетът да бъде прекратен. Кацането трябвало да стане без забавяне, тъй като ресурсите за автономен полет били ограничени на три денонощия, а полетът продължавал вече около две. Решено е кацането да стане през нощта. Спускаемият апарат се приземява (всъщност приводнява) на 121 km от предвидената точка в езерото Тенгиз на около 2 km от брега. По време на кацането в района има снежна буря, а температурата е около -20 °С. Изходният люк се оказва под вода и космонавтите прекарват над 12 часа в спускаемия апарат докато са изведени от него. Това е единственото до този момент приводняване на съветски (руски) пилотиран космически кораб.