Корията (вилает Лозенград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Корията.
| Корията Koruköy | |
| — село — | |
  Корията  Корията | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 306 m |
| Население | 171 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
Корията или Курията (на турски: Koruköy, Корукьой) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград (Къркларели).
География
[редактиране | редактиране на кода]Корията се намира в южното подножие на Странджа, североизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и северозападно от Бунархисар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Корията е българско село в Лозенградска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Корията (Koriata) има 280 домакинства и 1280 жители българи.[1]
Според Панайот Маджаров "В планинската част на Лозенградска околия е с. Корията, което се е наричало Пастелево, със запазено име на речицата Пастелева. Пейчова махала по-рано е било в м. Стария юрт, но, разрушено от кърджалиите, селото се заселило в Средния юрт, на сегашното място. Българското население на Корията е до 1878 г. 300 български къщи, през 1903 г. - 90 български къщи, всички опожарени по време на погрома, църквата е била „Св. Никола“, имало е и начално училище, създадено през 1866 г.. "
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Корията живеят 70 български екзархийски семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Корията са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Корията се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Корията
Петко Вълканов Петков-Моллата (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 2 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година, носител на сребърен медал „За заслуга“[4]- Стоян Тодоров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[5]
- Тодор Вълканов, четник на Минчо Томов
- Стоянов, Недялко кехая, заточеник
- Атанасов, Костадин, четник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 32 – 33.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 714.