Корабокрушение

Корабокрушение се нарича катастрофа с плавателен съд или кораб, която обикновено води до неговото силно разрушаване или гибел. Под „корабокрушение“ се разбира неговото пълно или частично потъване, повреда на значими части от него или нарушаване на неговата плаваемост, които се случват в резултат на въздействие на външни или вътрешни фактори и обекти.
В резултат на корабокрушението съдът не може да се използва по предназначение без извършването на съществени ремонтни работи.
ООН има статистика за над три милиона корабокрушения, които се случват в течение на историята на развитието на нашата цивилизация.
На дъното на Големите езера (Северна Америка) има 10 хиляди потънали кораба.[1]
Причини за корабокрушенията
[редактиране | редактиране на кода]
- Нарушаване на МППСС (Международни правила за предотвратяване на сблъсъци на съдовете в морето);
- Сблъсък с друг съд или обект;
- Стихийно бедствие и лоши метеорологични условия;
- Конструкционни грешки;
- Излизане от строй на оборудване;
- Лоша устойчивост на съда;
- Пожар на съда;
- Навигационни грешки;
- Разрушение на корпуса под натиска на лед (в големите ширини);
- Единични „вълни убийци“;
- Човешки фактор, пренебрегване на правилата на „добра морска практика“;
- Военни действия.
Правов статут на потъналите съдове
[редактиране | редактиране на кода]Само неголяма част от Световния океан (териториалните води и вътрешните води) попадат под действието на изключителната национална юрисдикция, където правата върху потъналото имущество се определят от закона на крайбрежната държава. При това законите на страна, в чиито териториални води е намерен потънал плавателен съд, могат да са с приоритет над правото на собственост на първоначалния собственик на съда. Държавите не могат да забраняват на гражданите на други държави да се занимават с каквато и да е дейност по обекти, разположени в открито море, независимо от това, колко ценен в културно отношение се явява даденият обект. Държавите могат да забраняват спускането под вода към останките на корабокрушение, разположени в открито море, само на свои граждани.[2][3][4]
През 2015 г. комисия на Института по международно право приема резолюция за правия режим на потъналите военни кораби и другите държавни плавателни съдове извън националната юрисдикция. Тя предвижда следните принципи:[2]
- Товарът а борда на потъналите държавни съдове не подпада под юрисдикцията на никоя държава, освен държавата на флага;
- Товарът, принадлежащ на държавата на флага, остава собственост на тази държава;
- Товарът, принадлежащ на други държави, остава собственост на тези държави;
- ПОтъването на съда не влия на имуществените права по отношение на товара на борда. Товарът не може да бъде тревожен или отстранен без съгласието на държавата на флага.
Руските власти изхождат от дадените принципи във връзка с намеренията на Южна Корея да извади крайцера „Дмитрий Донски“, потопен от неговия екипаж през 1905 г.[2] Изходя от аналогичния принцип на суверенния имунитет съдът в щата Флорида, през 2009 г. приема решение, че компанията Odyssey Marine Exploration трябва да предаде на Испания намерените от нея на борда на потъналия през 1804 г. испански кораб „Nuestra Senora de las Mercedes“ половин милион златни и сребърни монети.[3]
Потъналото имущество може да представлява не само обект на вещното право, но и исторически значим обект. С цел осигуряване на опазването на подводното културно наследство, през 2001 г., е приета конвенцията на ЮНЕСКО „За опазване на подводното културно наследство“ която влиза в сила на 2 януари 2009 г. Тя се отнася само до обектите, потънали преди 100 и повече години и забранява търговската експлоатация на такива обекти.[4][5]
Големи корабокрушения според брой на жертвите
[редактиране | редактиране на кода]Кораб | Страна | Тонаж | Година | Брой жертви | Причина за гибелта |
---|---|---|---|---|---|
„Гоя“ | ![]() |
5230 | 1945, 16 април | ~ 7000 | ![]() |
„Дзюнъ-йо мару“ | ![]() |
5065 | 1944, 18 септември | 5620 | ![]() |
„Тояма Мару“ | ![]() |
7089 | 1944, 29 юни | 5600 | ![]() |
„Кап Аркона“ | ![]() |
27561 | 1945, 3 май | 5594 | ![]() |
„Вилхелм Густлоф“ | ![]() |
25484 | 1945, 30 януари | ~ 5300…9300 | ![]() |
„Армения“ | ![]() |
5770 | 1941, 7 ноември | ~ 5000 | ![]() |
„Рюсей мару“ | ![]() |
4861 | 1944, 25 февруари | 4998 | ![]() |
„Доня Пас“ | ![]() |
2602 | 1987, 20 декември | 4375 | Сблъсък с танкери и пожар |
„Ланкастрия“ | ![]() |
16243 | 1940, 17 юни | ~4000 | ![]() |
„Генерал Щойбен“ | ![]() |
14660 | 1945, 10 февруари | 3608 | ![]() |
„Тилбек“ | ![]() |
2815 | 1945, 3 май | ~ 2800 | ![]() |
„Залцбург“ | ![]() |
1759 | 1942, 1 октомври | 2086 | ![]() |
„Бисмарк“ | ![]() |
50900 | 1941, 27 май | 1995 | ![]() |
„Титаник“ | ![]() |
52310 | 1912, 15 април | 1495 | Сблъсък с айсберг |
„Худ“, линеен крайцер | ![]() |
41125 | 1941, 24 май | 1415 | ![]() |
„Лузитания“ | ![]() |
31550 | 1915, 7 май | 1198 | ![]() |
Други корабокрушения
[редактиране | редактиране на кода]- На 27 април 1865 г. на река Мисисипи близо до Мемфис вследствие на взрив на парен котел потъва дървеният колесен параход „Султана“; общият брой на жертвите е над 1700 души. Така, това корабокрушение и до днес държи печалния рекорд за брой на жертвите сред всички подобни катастрофи, случили се в мирно време.
- На 5 юни 1983 г. – моторен кораб „Александр Суворов“, брой на жертвите от 176 до 600.
- На 31 август 1986 г. – „Адмирал Нахимов“, загиват 423 души.
- „Михаил Лермонтов“
- „Морски диамант“
- „Естония“
- „Фабрициус“
- Канонерска лодка „Елпидифор-415“
- „Булгария“
- Крушението на ферибота „Севол“
- „Ямато“
- „Британик“
- „Коста Конкордия“
- „Вилхелм Густлоф“
Корабокрушението в живописта и скулптурата
[редактиране | редактиране на кода]- В живописта
-
Голямата вълна в Канагава, Кацушика Хокусай
-
Кракен потопява кораб.
-
Салът с оцелелите от „Медуза“.
-
Битката за Синоп, Иван Айвазовски
-
Корабокрушение, Иван Айвазовски
-
Гибел на кораб в Ледовития океан
- В скулптурата
-
Паметник на екипажа на гвардейския броненосец „Александър III“
-
Детайл от паметника в Талин, посветен на екипажа на потъналата в буря при прехода Ревел-Хелсингфорс канонерска лодка „Русалка“.
-
Паметник на екипажа на клипера „Опричник“
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stephen Smith. Researchers looking for World War I-era minesweepers in Lake Superior find a ship that sank in 1879 // Архивиран от оригинала на 2023-07-13. Посетен на 2023-07-13.
- ↑ а б в Правовой режим затонувших военных кораблей // Архивиран от оригинала на 2024-02-08. Посетен на 2024-02-08.
- ↑ а б Кому принадлежат сокровища на затонувших кораблях? // Архивиран от оригинала на 2024-02-08. Посетен на 2024-02-08.
- ↑ а б МЕЖДУНАРОДНО-ПРАВОВАЯ ОХРАНА ОБЪЕКТОВ ПОДВОДНОГО КУЛЬТУРНОГО НАСЛЕДИЯ // Архивиран от оригинала на 2024-03-17. Посетен на 2024-02-08.
- ↑ Кузнецова, Л. В. Правовое регулирование затонувшего имущества по международному и национальному праву на примере Российской Федерации // Юридические науки: проблемы и перспективы : материалы III Междунар. науч. конф. (г. Казань, май 2015 г.). — Казань : Бук, 2015. — С. 211-214 // Архивиран от оригинала на 2024-02-08. Посетен на 2024-02-08.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Скрягин Л. Н. По следам морских катастроф. М., Транспорт, 1965, 256 с.
- Скрягин Л. Н. Тайны морских катастроф. – М.: Транспорт, 1978. – 432 с. – 50 000 экз.
- Скрягин Л. Н. Последний SOS «Вольтурно». М., Мысль, 1989, 272 с. ISBN 5-244-00446-8.
- Скрягин Л. Н. Гибель «Титаника»: Крупнейшие катастрофы в истории мореплавания. М., Московский рабочий, 1991, 224 с. ISBN 5-239-01326-8.
- Скрягин Л. Н. Считаются пропавшими без вести: Об исчезновении кораблей. М., Современник, 1996, 288 с. ISBN 5-270-01818-7.
- Скрягин Л. Н. 300 катастроф, которые потрясли мир. М., Современник, 1996, 272 с. ISBN 5-270-01933-7.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Конвенция об охране подводного культурного наследия.
- Затонувшие корабли около Новороссийска и Геленджика
В Общомедия има медийни файлове относно Корабокрушение
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кораблекрушение“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |