Константин Везенков
| Константин Везенков | |
| български лекар и опълченец | |
 | |
| Роден |
1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 1878 г.
|
Константин Иванов Везенков е български лекар и опълченец в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Константин Везенков е роден през 1848 година в град Крушево, тогава в Османската империя в семейство с революционни традиции. Син е на Иван (Йован) Везенков от село Тресонче, преселен в Крушево.[1] Брат е на архитекта и революционер Стоян Везенков. Учи в Цариградското българско училище. Дойранският владика Партений Зографски го изпраща да учи в Русия. С писмо от 1 декември 1859 година Александър Рачински моли Алексей Бахметев за държавна издръжка на Везенков.[2]
През 1870 година Везенков завършва Медицинския факултет на Московския университет. Работи като лекар в град Верея, край Москва. По време на Руско-турската война (1877-1878) се поставя в услуга на руското командване. Записва се в Българското опълчение. Лекар на Трета опълченска дружина, старши лекар на опълчението и член на приемната комисия. По време на критичната Шипченска битка от 9 до 11 август участва в сражението, начело на леко ранените. На 25 януари 1878 година е ранен при село Кадърфакли, Карнобатско. Умира от раните си в края на годината в болница във Феодосия.[3][4] За заслугите си е произведен в дворцов съветник и е награден с орден „Света Ана“ ІІІ степен с мечове, „Свети Станислав“ ІІ степен, „Свети Владимир“ ІV степен.[5]
От 1934 година село Кадърфаклии носи неговото име – Везенково.[6]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Йован Везенков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Везенкова | Стоян Везенков (1828 – 1897) | Константин Везенков (1848 – 1878) | Петър Везенков | Румена Мушевска (1825 – 1881) | Иван Мушевски (1820 – 1900) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Везенкова | Косара Везенкова | Владимир Везенков (1866 – 1930) | Александър Везенков (1867 – 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Везенков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Везенков | Сашко Везенков (р. 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Везенков (р. 1995) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 208.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 146 - 147.
- ↑ Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 82
- ↑ Енциклопедия България. Том 1, Издателство на БАН, София, 1978, 616.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 253. (на македонска литературна норма)
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 109.
