Кофчаз
| Кофчаз Kofçaz | |
| — град — | |
 | |
  Кофчаз  Кофчаз | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Кофчаз |
| Надм. височина | 455 m |
| Население | 644 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39700 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
Кофчаз или Кофчас (срещат се и формите Ковчаз, Ковчас и Ковачево,[1] на турски: Kofçaz) е малък град, околийски център на околия Кофчаз, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на града е 644 души.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира в историко–географската област Източна Тракия, в западното подножие на Странджа, на 26 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 19 век Кофчаз е българско село, център на нахия в Кърклисийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кофча (Couftcha) има 220 домакинства и 1250 жители българи.[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 50 български семейства или 227 души.[4]
В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:
| „ | Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[5] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ковчаз са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Българското население на Кофчаз се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Изселници от Кофчаз образуват редица села в свободната част на Странджа като Росеново и др.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ковчаз
Енчо Димитров (1829 – 1897) – борец за българската църковна независимост, просветител и учител.- Бойчо Дражев Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[7]
- Костадин Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[8]
- Стойко Кючуков (1855 – ?), български революционер
- Станко Стоянов Кешишев – Кукурданския цар (1874 – ?), четник при Лазар Маджаров през 1903 година[9]
- Петко Росен (1880 – 1944), български писател
- Тодор Черелов (1909 – ?) – Участник в Междусъюзническата война, при което се заселва в с. Близнак. Родом от Кофчаз, жител на Батаджик, носител на няколко медали.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 31.
- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Архивиран от оригинала на 2019-07-05. Посетен на 31 декември 2019. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34 – 35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.
| ||||||||||
