Откровение на Йоан
Откровение на Йоан | |
Ἀποκάλυψις Ἰωάννου | |
Поредица | Нов Завет |
---|---|
Начало | Ἀποκάλυψις Ἰησοῦ Χριστοῦ ἣν ἔδωκεν αὐτῷ ὁ θεὸς δεῖξαι τοῖς δούλοις αὐτοῦ ἃ δεῖ γενέσθαι ἐν τάχει, καὶ ἐσήμανεν ἀποστείλας διὰ τοῦ ἀγγέλου αὐτοῦ τῷ δούλῳ αὐτοῦ Ἰωάννῃ, ὃς ἐμαρτύρησεν τὸν λόγον τοῦ θεοῦ καὶ τὴν μαρτυρίαν Ἰησοῦ Χριστοῦ ὅσα εἶδεν. |
Откровение на Йоан в Общомедия |
Откровението на Йоан, Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или още Апокалипсис (от гръцки: αποκάλυψις, apokalypsis – „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през Средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.
Автор
[редактиране | редактиране на кода]Авторът нарича себе си Йоан[1] и докладва в първата глава на книгата, че е „слуга“ на Иисус Христос и заточеник на о-в Патмос, където получава първото си видение.[2] Ранната църква (в това число Юстин Мъченик, Тертулиан, Ириней Лионски, Иполит Римски и Климент Александрийски) приема с изключение на източната църква, че това е апостол Йоан. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.
Датировка
[редактиране | редактиране на кода]Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровението е написано по времето на царуването на римския император Домициан (81 – 96 г.). Викторинус (починал 303 г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. Евсевий Кесарийски (починал 340 г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от Нерва (96 – 98 г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около 96 г.
Структура и съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Кенет Странд:[3]
- Пролог (Гл. 1:1-10а)
- I видение (Гл. 1:10б-3:22 – „борещата се църква“) – седемте църкви (църквата на земята)
- II видение (Гл. 4:1 – 8:1 – Божието дело на спасение) – седемте печата
- III видение (Гл. 8:2 – 11:18 – седемте тръби) и IV видение (Гл. 11:19 – 14:20 – сатанински сили се борят срещу Бог и неговите светии) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
- V видение (Гл. 15:1 – 16:17 – седемте последни язви) и VI видение (Гл. 16:18 – 18:24 – Бог съди сатанинските сили) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
- VII видение (Гл. 19:1 – 21:4) – Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)
- II видение (Гл. 4:1 – 8:1 – Божието дело на спасение) – седемте печата
- VIII видение (Гл. 21:5 – 22:5) – „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)
- Епилог (Гл. 22:6 – 21)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Откровение 1:1, 4, 9; 22:8
- ↑ Откровение 1:9; 4:1 – 2
- ↑ Kenneth A. Strand, Andrews University, Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation[неработеща препратка], вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31 – 32
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Агоп Тахмисян, Библейски Апокалипсис: Съдба на земята. Изд. Мария Тахмисян М7, София, 2004 г. – ISBN 954-91519-1-3
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Откровение на св. Иоана Богослова (православно издание)[неработеща препратка]
- Откровение на апостол Йоан (протестантско издание от 1940 г., www.bibleserver.com)
- Откровението на Йоан Богослов (www.bgbible.com) – Въведение и коментар на книгата
- Откровение на Йоан (за библейските книги)
- Кратък коментар на стихове от книгата Откровение от адвентиска гледна точка (www.bgbible.sdabg.net)