Откровение на Йоан

Откровение на Йоан
	Откровение на Йоан
Ἀποκάλυψις Ἰωάννου
Поредица	Нов Завет
Начало	Ἀποκάλυψις Ἰησοῦ Χριστοῦ ἣν ἔδωκεν αὐτῷ ὁ θεὸς δεῖξαι τοῖς δούλοις αὐτοῦ ἃ δεῖ γενέσθαι ἐν τάχει, καὶ ἐσήμανεν ἀποστείλας διὰ τοῦ ἀγγέλου αὐτοῦ τῷ δούλῳ αὐτοῦ Ἰωάννῃ, ὃς ἐμαρτύρησεν τὸν λόγον τοῦ θεοῦ καὶ τὴν μαρτυρίαν Ἰησοῦ Χριστοῦ ὅσα εἶδεν.
	Откровение на Йоан в Общомедия

Откровението на Йоан, Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или още Апокалипсис (от гръцки: αποκάλυψις, apokalypsis – „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през Средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.

Автор

Авторът нарича себе си Йоан^[1] и докладва в първата глава на книгата, че е „слуга“ на Иисус Христос и заточеник на о-в Патмос, където получава първото си видение.^[2] Ранната църква (в това число Юстин Мъченик, Тертулиан, Ириней Лионски, Иполит Римски и Климент Александрийски) приема с изключение на източната църква, че това е апостол Йоан. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.

Датировка

Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровението е написано по времето на царуването на римския император Домициан (81 – 96 г.). Викторинус (починал 303 г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. Евсевий Кесарийски (починал 340 г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от Нерва (96 – 98 г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около 96 г.

Структура и съдържание

Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Кенет Странд:^[3]

Пролог (Гл. 1:1-10а)
I видение (Гл. 1:10б-3:22 – „борещата се църква“) – седемте църкви (църквата на земята)
- II видение (Гл. 4:1 – 8:1 – Божието дело на спасение) – седемте печата
  - III видение (Гл. 8:2 – 11:18 – седемте тръби) и IV видение (Гл. 11:19 – 14:20 – сатанински сили се борят срещу Бог и неговите светии) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
  - V видение (Гл. 15:1 – 16:17 – седемте последни язви) и VI видение (Гл. 16:18 – 18:24 – Бог съди сатанинските сили) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
- VII видение (Гл. 19:1 – 21:4) – Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)
VIII видение (Гл. 21:5 – 22:5) – „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)
Епилог (Гл. 22:6 – 21)

Бележки

↑ Откровение 1:1, 4, 9; 22:8
↑ Откровение 1:9; 4:1 – 2
↑ Kenneth A. Strand, Andrews University, Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation^{[неработеща препратка]}, вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31 – 32

Източници

Агоп Тахмисян, Библейски Апокалипсис: Съдба на земята. Изд. Мария Тахмисян М7, София, 2004 г. – ISBN 954-91519-1-3

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Откровение на Йоан.

[1] Откровение 1:1, 4, 9; 22:8

[2] Откровение 1:9; 4:1 – 2

[3] Kenneth A. Strand, Andrews University, Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation^{[неработеща препратка]}, вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31 – 32

[1]

[2]

[3]