Кецкарови
| Кецкарови | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Националност | българи |
Кецкарови е голям патриотичен български род от Охрид. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци, революционери и търговци от Македония. Известни представители на рода са търговецът Сотир Кецкаров, общественикът и революционер Антон Кецкаров, художникът и скулптор Методи Кецкаров, офицерът от Българската армия Владимир Кецкаров, академик Владимир Топенчаров и други. Димитър Кецкаров на 19 години от Охрид служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина на Македоно-одринското опълчение.[1]
Сотир Кецкаров се жени за Деспина Робева от големия охридски род Робеви и по този начин сродява двете фамилии.
Кецкарови основават търговска къща в родния си град, като след това основават и чуждестранни клонове. Фамилията е сред големите производители на кожи в Охрид.[2]
Родът Кецкарови участва дейно в борбата за запазване на българщината в Охридско. След смъртта на охридския митрополит Йоанакий в 1859 година братя Кецкарови заедно с други видни охридчани предприемат енергични мерки, за да не допуснат назначаването на негово място на грък – митрополит Мелетий, но неуспешно.[3]
По-късно фамилията е разселена в Битоля, София и други.[4]
В 2005 година по случай 140 години от рождението на Антон Кецкаров и 100 години от рождението на Методи Кецкаров в Националния исторически музей в София е организирана изложба на снимки и документи „Охридският род Кецкарови“.[5][6]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Йоан Кецкаров (1695 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гюро Кецкаров (1720 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Кецкаров (около 1750 - 1840) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йон Кецкаров | Наум Кецкаров (1795 - 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо (? — 1860) | Евтим Кецкаров (около 1828 — 1909) | Параскева Иванова Капчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? - около 1863) | Антон Кецкаров (1865 - 1945) | Екатерина Митанова (1869 - 1949) | Александра (1873 - 1951) | Евтим Топенчаров (1865 - 1953) | Фания Зарова (1863 - 1884) | Климент Заров (1863 - 1884) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Кецкаров (1893 — 1960) | Методи Кецкаров (1904 — 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
- ↑ Петров, Петър. Македония: История и политическа съдба, том. 1, Издателство „Знание“, 1994, стр. 161.
- ↑ Спространовъ, Евтимъ. По възражданьето въ градъ Охридъ, в: Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 625.
- ↑ Интервю с Владимир Кецкаров: Гордея се с делото на дядо ми.
- ↑ Novinar.bg Посетен на 9 февруари 2012.
- ↑ Охридският род Кецкарови. Каталог – изложба в Националния исторически музей, София 2005.
