Владимир Топенчаров

Владимир Топенчаров
	Владимир Топенчаров
български журналист и политик
Роден	2 април 1905 г. София, Княжество България
Починал	31 юли 1997 г. (92 г.) София, Република България
Политика
Партия	БКП (1929)
Отличия	Димитровска награда
	Депутат
	VII НС VIII НС

Тази статия е за българския журналист. За неговия син вижте Владимир Топенчаров (политик).

Владимир Евтимов Топенчаров е български журналист и историк, активен деец в Българската комунистическа партия (БКП).

Биография

Той е роден на 2 април 1905 година в София. И бащиният му и майчиният му род са охридски. От 1921 година е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1929 година и на Българската комунистическа партия. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.^[1] Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер.

Завежда отдела за пропаганда и агитация на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на вестник „Отечествен фронт“ (1944 – 1958) с прекъсвания, директор на печата към Българската телеграфна агенция (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947 – 1949)^[2]. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу Трайчо Костов,^[3] който е женен за сестра му Люба Топенчарова.

Председател е на Съюза на българските журналисти (1955 – 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 – 1973) и в Холандия (1965 – 1968), депутат в VII и VIII народно събрание. Член на ЦК на БКП. От 1974 година е академик на Българската академия на науките. Носител на Димитровска награда. Умира през 1997 година.

Награди

орден „9 септември 1944 г.“ II ст. (1946) и I ст. (1952)
орден „Народна република България“ втора степен (1945),
орден „Народна република България“ първа степен (април 1966),
орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963)
орден „Академични палми“ на Франция (25 ноември 1986).
звание „Народен деятел на културата“ (май 1967).
Герой на социалистическия труд на България (23 май 1969)^[4]
орден „Георги Димитров“ (1970, 1971, 1976)
носител на голямата наградата за цялостно творчество „Георги Кирков“ на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).
Димитровска награда (1969)
Герой на Народна република България (1986) по случай неговата 80-а годишнина

Родословие

Евтим Топенчаров
(1865 - 1953)

Александра Кецкарова
(1873 - 1951)

Вера Папурска
(1904 — 1983)

Трайчо Костов
(1897 — 1949)

Люба Костова
(1899 — 1959)

Иван Топенчаров
(1908 — 1997)

Владимир Топенчаров
(1905 — 1997)

Надежда Димитрова
(1901 — 1989)

Владимир Топенчаров
(р. 1933)

Външни препратки

Бележки

↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.
↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422.
↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.
↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25

[1] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116.

[2] Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 422.

[огнянов-3] Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 28.

[4] Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 25

[1]

[2]

[3]

[4]