Катерини

Катерини
Κατερίνη
	Катерини Κατερίνη
	Кметството (демархията)
	Катерини Катерини Катерини
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Катерини
Географска област	Пиерийска равнина
Площ	682 km²
Надм. височина	30 m
Население	59 189 души (2021 г.)
Покровител	Света Екатерина
Пощенски код	60100, 60131, 60132, 60133, 60134
Телефонен код	23510
Официален сайт	www.katerini.gr
	Катерини в Общомедия

Катерѝни или понякога Катерѝна (на гръцки: Κατερίνη) е град в Централна Македония, Гърция, център на дем Катерини в регион Западна Македония. Градът е център и на Китроската, Катеринска и Платамонска епархия.

География

Разположен е в Пиерийската равнина, между планината Олимп и Солунския залив, на надморска височина от 30 m. Намира се на 60 km югоизточно от Солун, втория по големина град в Гърция,^[2] което благоприятства развитието на Катерини. До Катерини може да се стигне по автомагистралата Солун – Атина и по Егнатия Одос на север. Добре развит е и железопътният транспорт с местни влакове и влакове по линията от Атина за Солун. Добре развита е и автобусната мрежа, както в местен, така и в национален мащаб.

Катерини е популярна туристическа дестинация, разположен е на 6 км от брега на морето. Наблизо се намират няколко значими археологически забележителности като древния град Дион от V век пр. Хр. и венецианския замък Платамон. Курортите Коринос, Паралия и Олимпиаки Акти (Катериноскала) са обичани през лятото както от гръцките, така и от чуждестранните туристи. Подножието на планината Олимп и известното градче Литохоро са на разстояние от около 20 км от центъра на Катерини.

Името на града произхожда от името на Света Екатерина, християнска мъченица, живяла през IV век. Освободен е от властта на Османската империя на 16 октомври 1912 година. По времето на Втората световна война е окупиран от германските войски на 14 април 1941 година. Суверенитетът на Гърция е възстановен през 1944 година.

Градът става национално известен в цяла Гърция заради песента на Микис Теодоракис „То трено февги стис охто“ (Влакът тръгва в осем) по текст на поета Манос Елефтериу, в изпълнение на Харис Алексиу.

История

В Османската империя

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 – 1822):

„

Катерини, малък град, населен от турци и гърци, както и Няуса. Тук се обработва коноп изключително и от него правят кърпи за лице, хавлии и забележителни ризи за къпане, каквито никъде другаде не се произвеждат.^[3]

“

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Катерини (Katerini), Китроска епархия, живеят 630 гърци.^[4]

В катедралната църква „Възнесение Господне“ има 5 икони, дело на кулакийски майстор от втората половина на XIX век.^[5]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война градът остава в Гърция. Турското му население постепенно се изселва. В 1922 година в Катерини са заселени 4128 гърци бежанци.^[2] В 1928 година Катерина става дем^[2] и е смесено местно-бежанско селище със 167 бежански семейства и 627 жители бежанци.^[6]

Прекръстени с официален указ местности в дем Катерини на 6 август 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Караагач^[7]	Καραγάτς	Каридиес	Καρυδιές^[8]	местност на С от Катерини и на Ю от Ганохора (Турия)^[7]
Команджа	Κομάντζα	Риза	Ριζά^[8]
Спиридонидов чифлик^[7]	Τσιφλίκι Σπυριδωνίδου	Скопия	Σκοπιά^[8]	чифлик на С от Катерини и на З от Неа Храни^[7]
Хохта^[7] или Кохта	Κόχτα	Палюри	Παλιούρι^[8]	възвишение на ЮЗ от Като Агиос Йоанис^[7]
Мучара^[7]	Νουτσάρα	Неупи	Νερούλι^[8]	местност на Ю от Катерини, по левия бряг на Пелекас^[7]
Смайло^[7]	Σμάϊλο	Левки	Λεύκη^[8]	местност на ЮИ от Катерини и на З от Олимпиаки Акти^[7]

Градска инфраструктура

В Катерини има основни и средни училища, банки, поща, държавни и частни болници, ново оформен градски парк, множество площади, административната сграда на ном Пиерия, катедрален храм и много църкви, кино, театри и много магазини, ресторанти и кафета. Паралия е признат за главен регионален център за забавления през лятото.

В града работи понтийски етнографски музей – Етнографският музей на Съюза на понтийците в Пиерия.^[9]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	7393^[2]	6540^[2]	10138^[2]	16938^[2]	24605^[2]	28046^[2]	28808^[2]	38404^[2]	43613^[2]	51332	55997	56961

Спорт

Футболният клуб на Катерини се казва Пиерикос и е основан в 1961 година при сливането на клубовете Мегас Александрос (Александър Велики) и Олимпос (Олимп).

Личности

Основна статия: Катеринци

В Катерини са родени гръцките андартски дейци Георгиос Далас, Димитриос Дзимугеоргис, Николаос Бамбаникас и други. Сред известните катеринци са също така гръцките политици Василиос Тавандзис, Йоанис Петридис, Савас Хионидис, богословът Атанасиос Ангелопулос, художникът Анастасиос Гонгос, архитектът Панделис Цертикидис.

Побратимени градове

Библиография

Καζταρίδης, Ιωάννης. Κατερίνη – Από τη μικρή κώμη στην πολύτροπη πόλη. Κατερίνη, Μάτι, 2006. ISBN 960-8042-72-0. (на гръцки)

Бележки

↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 274. (на македонска литературна норма)
↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)
↑ Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
↑ Folklore Museum – Katerini // Museums of Macedonia. Посетен на 19 януари 2018.

[1] Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.

[Симовски_274-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 274. (на македонска литературна норма)

[3] Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 39. (на френски)

[5] Γραίκος, Νικόλαος. Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα. Αθήνα, Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11 – 13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 2007. σ. 35. Посетен на 15 юни 2014.

[6] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[Ген-7] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-8] а ^б ^в ^г ^д ^е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)

[Museums_of_Macedonia-9] Folklore Museum – Katerini // Museums of Macedonia. Посетен на 19 януари 2018.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]