от Уикипедия, свободната енциклопедия
Касуга (на японски : 春日 ) е броненосен крайцер , главен кораб на своята серия , построен за Японския Императорски флот . Участва в Руско-японската война , Първата и Втората световна война .
Строи се за Аржентина отначало като „Митре“, а след това като „Ривадавия“. В резултат на отказ на първоначалния заявител, се предлага на много други страни, в това число на и Русия . Последната след дълго обмисляне се отказва от покупката.
30.12.1903 откупен от Япония , с кредит от американския банкер Якоб Шиф .
16.02.1904 пристига в Япония вече след започването на войната с италиански екипаж .
На 15 май 1904 г. в мъгла таранира японския бронепалубен крайцер „Йошино “, който след това се преобръща и потъва; загиват 329 души[ 2] .
На 28 юни (10 август нов стил) 1904 участва в боя в Жълто море , получава сериозни повреди (3 попадения от големокалибрени снаряди);
На 14 (27) май 1905 броненосния крайцер участва в „Цушимското сражение“ , получава повреди (3 попадения (7 убити, 20 ранени)).
13 януари 1918 налита на брега в протока на Банк;
През 06.1918 е свален и отремонтиран.
01.09.1921 преквалифициран на кораб на бреговата отбрана 1 клас;
01.12.1925 преквалифициран на учебен кораб ;
01.06.1931 преквалифициран на кораб на бреговата отбрана;
01.04.1934 преквалифициран на учебен кораб;
15.07.1938 предаден в разпореждане на базата в Йокосука ;
01.07.1942 преквалифициран в блокшив ;
18.07.1945 потопен от американската авиация при нападение над Йокосука (35° 18’с.ш./139° 40' в.д.);
30.11.1945 изключен от списъците на флота;
В 1948 изваден и предаде за скрап в Ураге;
На хартия има отлични характеристики, на практика значително отстъпва от заявените скоростни характеристики. По свидетелство на японски офицери в хода на руско-японската война никога не развива скорост над 18 възела , поради което обичайно се използва в строя заедно с броненосците , а не с крайцерите. Отличава се от еднотипния му „Ниссин “ по носовата кула с 10" оръдие. Последното има висок ъгъл на наводка и като следствие е най-далекобойната военноморска артилерийска система през руско-японската война. Независимо от посредственото им изпълнение, заедно с „Ниссин“ са важен фактор за превъзходството на Япония в Руско-японската война 1904 – 1905 г.
капитан 1-ви ранг Оиноуе Кюма (на японски : 大井上 久麿 ) – от 16 февруари 1904 г. до 7 януари 1905 г.[ 3] .
капитан 1-ви ранг Като Садакити (на японски : 加藤定吉 ? ) – от 7 януари 1905 г. до 12 декември 1905 г.[ 4] .
капитан 1-ви ранг Сенто Такетеру (на японски : 仙頭武央 ? ) – от 12 декември 1905 г. до 7 април 1906 г.[ 4] .
капитан 1-ви ранг принц Хигасифушими Йорихито (на японски : 東伏見宮依仁親王 ? ) – от 7 април до 24 декември 1906 г.
капитан 1-ви ранг Цутия Мицукане (на японски : 土屋光金 ? ) – от 24 декември 1906 г. до 20 април 1908 г.[ 5] .
капитан 1-ви ранг Ямагата Бунджо – от 20 април 1908 г. до 28 август 1908 г.[ 6] .
капитан 1-ви ранг Аракава Киси (на японски : 荒川 規志 ) – от 28 август 1908 г. до 10 декември 1908 г.[ 4] .
капитан 1-ви ранг Окада Кейсуке – от 25 юли 1910 г. до 4 януари 1911 г.
капитан 1-ви ранг Морияма Кейджабуро (на японски : 森山慶三郎 ? ) – от 16 януари до 1 декември 1911 г.
капитан 1-ви ранг Накадзато Сигеджи (на японски : 中里重次 ? ) – от 13 декември 1915 г. до 1 декември 1916 г.
капитан 1-ви ранг Отани Коширо (на японски : 大谷幸四郎 ? ) – от 1 декември 1916 г. до 1 декември 1917 г.
капитан 1-ви ранг Нанго Джиро (на японски : 南郷次郎 ? ) – от 6 февруари 1919 г. до 5 август 1919 г.
капитан 1-ви ранг Тераока Хейго (на японски : 寺岡平吾 ? ) – от 5 август 1919 г. до 20 ноември 1920 г.
капитан 1-ви ранг Оминато Наотаро (на японски : 大湊直太郎 ? ) – от 1 декември 1921 г. до 25 август 1922 г.
капитан 1-ви ранг Накамура Рьоджо (на японски : 中村良三 ? ) – от 25 август до 1 декември 1922 г.
капитан 1-ви ранг Мицумаса Йонаи – от 10 декември 1922 г. до 5 март 1923 г.
капитан 1-ви ранг Хякутаке Генго (на японски : 百武源吾 ? ) – от 5 март до 1 декември 1923 г.
капитан 1-ви ранг Хамано Ейджиро (на японски : 濱野英次郎 ? ) – от 1 декември 1923 г. до 7 май 1924 г.
капитан 1-ви ранг Каджиока Садамити (на японски : 梶岡定道 ? ) – от 1 декември 1936 г. до 15 юни 1938 г.
↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. с. 381.
↑ Курушин М., Непомнящий Н. Великая книга катастроф – М.: ОЛМА Медиа Групп, 2006. стр. 334
↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 5th)
↑ а б в Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 10th) , архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205080024/http://homepage2.nifty.com/nishidah/e/px10.htm , посетен на 6 юли 2016
↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 12th) , архив на оригинала от 4 декември 2012, https://archive.today/20121204150722/http://homepage2.nifty.com/nishidah/e/px12.htm , посетен на 6 юли 2016
↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 11th) , архив на оригинала от 4 декември 2012, https://archive.today/20121204141629/http://homepage2.nifty.com/nishidah/e/px11.htm , посетен на 6 юли 2016
Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5 .
Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Лондон, Conway Maritime Press, 1985, 439 с. ISBN 0-85177-245-5 .
Кофман В.Л. Броненосные крейсера типа „Гарибальди“. Морская коллекция. Москва, Моделист-конструктор, 1995. с. 32. (на руски)
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006, 464 с. ISBN 5-17-030194-4 .