Кастелан (Полша)

Кастелан (на полски: Kasztelan, на латински: comes castellanus) e земски (териториален) управител в средновековна Полша, който имал право на място в Сената на Полша; наименованието „кастелан“ се появява през XII век.

Неговата роля е да се занимава с икономическата администрация (събиране на васелен данък към владетеля), отбраната и съдебната власт в кастеланията (поверената му територия).^[1]^[2] Кастеланията (на полски: Kasztelania) е подразделение на дадено войводство до края на XV вeк, когато владенията са били административно разделени на провинции за по-големите кастелании и на повяти за по-малките кастелании. Кастеланът е бил управителят на една кастелания.

На кастелана са били подчинени: хорунжият (знаменосецът),^{[Бележка 1]}, войският, градският съдия и виликът (иконом), надзираващ работата на селяните.^[3]

В йерархията кастеланът е най-нисшият по ранг управител сред имащите право на място в Сената и е подчинен на войводата,^[1] с изключение на трима по-изтъкнати кастелани – кастеланите на градовете Тракай, Вилнюс и Краков, които имат по-висок ранг от войводите.

Броят на кастеланите в Полско-литовската държава варира с времето и с промяната на границите ѝ.

История

От началото на XIII век източници от коренните полски земи споменават длъжността кастелан и територията, която той управлява – кастелания. Организационният модел на кастеланията вероятно е заимстван от Чехия, а през XII век е пренесен от Полша в Померания.^[3] Приема се обикновено обаче, че кастеланът е просто продължение на съществувалата по-рано длъжност „градски пан“ (градоначалник) под ново име.^[4] По същото време в Свещената римска империя император Конрад III реформира администрацията и създава длъжността бургграф. Според някои източници, когато са създавали длъжността кастелан, пястите вероятно са се допряли до немския образец, чиято тя е съпоставима.

Кастеланскитe окръзи обикновено са много по-малки от областите на техните функционални предшественици („градските панове“), въпреки че това зависи от региона. В Краковските земи има 6 кастелании, в Сандомирските земи – 4, в Шерадзките земи – 3, докато във Великополша броят им достига до 30, в Куявия и Добжинската земя до 13,^[4] а в Силезия около 60^[5].

Функции

Основната задача на кастелана е да защитава замъка, града или крепостта (обикновено наричани кастел)^[6], които са център накастеланията.^[6]

Компетенциите на кастеланите са много широки; включват съдебната система, хазната, управлението на княжеските имоти, както и военните въпроси. Той е подкрепен при изпълнението на всички тези функции от:^{[Бележка 1]}

Знаменосец (на латински: vexillifer) – отговорен за събирането на рицари за битка.
Вилик (на латински: vilicus, също иконом) – занимава се с икономически въпроси.
Войски (на латински: tribunus) – заместващ го по военните въпроси.
Градски съдия (на латински: iudex castri) – замества го в съдийството.

Част от приходите от трибути и съдебни такси се разпределят на кастеланите като възнаграждение, свързано с тяхната длъжност.^[3] .

Свидетелство от Лукаш Горки, кастелан на Познан, за събирането на мита от търговци в Люблинската търговска камара. Документ от 18 март 1528 г.
Восъчен печат с герба на Лодзия, принадлежащ на Лукаш Горки, прикачен върху пергамент.
Запис на наемите от имения и градини за съвета на Познан. Съставен от братята кастелани, Станислав и Доброгост Остророги. Документ от 1448 г.

Значимост на длъжността

Длъжността на кастелана, първоначално висока, започва да намалява с напредването на фрагментацията – все по-малките княжества не се нуждаят от многобройни местни администрации. Освен това предоставянето на имунитет изключва огромни площи земя от администрацията на кастелана. В последния период от разпадането на областното делене на Кралство Полша между 1138 г. до коронацията на Болеслав III Кривоусти през 1320 г., кастеланът се превръща в почетна служба, без реална власт.^[7] Въвеждането на длъжността староста по време на чешкото управление лишава кастелана от всякаква останала власт и разделението на кастеланиите е заменено с разделение на повяти. Този процес е улеснен от анексирането на териториите на Киевска Рус от Полша, където тази служба никога не е съществувала. Последните съдебни правомощия на кастелана са прехвърлени на земските съдилища през 1454 г.^[8] В първите години на управлението си Владислав I Локетек се опитва да ликвидира кастеланиите изцяло, като не назначава нови кастелани (главно във Великополша). Този процес е спрян от Кажимеж III Велики.^[9] С намаляването на значимостта на кастелана губят значимост и неговите помощни служители.

Йерархия

Сред сенаторските длъжности на Първата полска република най-високият пост сред светските сенатори е заемал кастеланът на Краков, дори по-висок от всички войводи. Сред войводите седят и кастеланите на Вилнюс и Тракай, който са им равни по ранг. Тия трима кастелана се наричат „Изтъкнати кастелани“ (на полски: Kasztelanowie Wyróżnieni). След войводите и тия трима изтъкнати кастелани в йерархията се поместват 31 „Велики кастелани“ (на полски: Kasztelanowie Więksi):^[10]

кастелан Познански; кастелан Сандомежски; кастeлан Калишски; кастелан Войнички; кастелан Гнезненски; кастелан Шерадзски; кастелан Ленчицки; кастелан Жмудзки; кастелан Бжесц-Куявски ^{(на руски език)}; кастелан Киевски; кастелан Иновроцлавски; кастелан Лвовски; кастeлан Волински; кастелан Камински; кастелан Смоленски; кастелан Люблински; кастелан Полоцки; кастелан Белзки ^{(на руски език)}; кастелан Новгродски; кастелан Плоцки; кастелан Витебски; кастелан Черски ^{(на руски език)}; кастeлан Жарнувски ^{(на полски език)}; кастелан Подляски; кастeлан Равски; кастeлан Бжешчколитевски; кастелан Хелмниски; кастелан Мстиславски; кастeлан Елбльонгски; кастелан Брацлавски; кастелан Гдански; кастелан Мински.

Под тях следват т. нар. „малки“ или „дръжкови“ кастелани (на полски: Kasztelanowie Mniejsi или Kasztelanowie Drążkowi), защото седят в сенаторската зала в края и не на столове, а на тесни пейки до стената (дръжки). Едва през 1775 г. тази дискриминация е премахната. Те са били 42 на брой. По ред, в който са:^[10]

кастелан Ливонски; кастелан Черниговски; кастелан Сандецки; кастелан Мендзижечски; кастелан Вислицки ^{(на полски език)}; кастелан Бечски; кастелан Рогозински ^{(на полски език)}; кастелан Радомски; кастелан Завихойски ^{(на полски език)}; кастелан Ландски ^{(на полски език)}; кастелан Шремски; кастелан Жарнувски ^{(на полски език)}; кастелан Малогощски ^{(на полски език)}; кастелан Велюнски; кастелан Пшемишълски; кастелан Галички; кастелан Санокски; кастелан Хелмски; кастелан Добжински ^{(на полски език)}; кастелан Поланецки ^{(на полски език)}; кастелан Пшементски ^{(на полски език)}; кастелан Кшивински ^{(на полски език)}; кастелан Чехувски ^{(на полски език)}; Кастелан Накиелски; кастелан Разпшански ^{(на полски език)}; Кастелан Беховски ^{(на полски език)}; кастелан Бидгошчски; кастелан Крушвицки ^{(на полски език)}; кастелан Освиенцимски; кастелан Камински; кастелан Спицимежски ^{(на полски език)}; кастелан Иновлодзки; кастелан Ковалски ^{(на руски език)}; кастелан Сантокски ^{(на полски език)}; кастелан Варшавски; кастелан Гостинински; кастелан Визниски ^{(на руски език)}; кастелан Рацьонжецки ^{(на полски език)}; кастелан Шерпецки; кастелан Вишогродски ^{(на полски език)}; кастелан Рипински; кастелан Закрочимски ^{(на полски език)}; кастелан Чехановски; кастелан Лвовски; кастелан Слонски ^{(на полски език)}; кастелан Любачовски; по-късно се появяват и длъжностите: кастелан Венденски; кастелан Дорпатски; кастелан Парнавски.

В самия край на сенаторските поземлени служби има трима т. нар „конрарски кастелана“ (на полски: kasztelanów konarskich;кастелан-щалмайстери – управители на княжеската конюшня) – конарски кастелан Шерадзски, конарски кастелан Ленчицки и конарски кастелан Иновроцлавски.^[10] До XIV век „конарски кастелан“ е синоним на длъжностно лице, наречено конюшни (управител на конюшня; в Първото българско царство се среща като „коместабуларий“ или „комис с конете“,^[11]^[12]^[13] а в Третото български царство като „щалмайстер“ (на немски: управител на конюшня)^[14]. Но години по-късно това име е забравено; то е запазено само в три земи (Куявия, Ленчишко, Шерадзко). Въпреки това дори в тези региони не се помнело, че наименованието „кастелан конарски“ се отнася именно за управители на кралските конюшни, а погрешно се считало, че то обозначава касталан на село, наречено Конари (от сорта на кастелан Варненски например). При създаването на Сената на Полско-литовската държава в него са включени всички малки сенатори, а сред кастеланите са включени и трима „кастелани конарски“. Както пише Збигнев Горалски:^[15]

„

По този начин, поради така и не поправена грешка, в Сената на Републиката редом с най-висшите държавни чиновници и магнати седнали трима управители на конюшни с титли на практически несъществуващи териториални управи.

“

Традиционно децата на кастеланите имат право на титлите на баща си. За синовете титлата е била кастеланич,^[16] а за дъщерите — кастеланка.^[17]

Видове кастелани

Списък на видовете кастелиани с воеводствата, към които спадат^[18]
Кастeлан	Войвоводство
Кастелан Белзки ^{(на руски език)}	Белко войводство
Кастелан Любачовски
Кастелан Буски ^{(на руски език)}
Кастелан Бжесц-Куявски ^{(на руски език)}	Бжешчкокуявско войводство
Кастелан Крушвицки ^{(на полски език)}
Кастелан Ковалски ^{(на руски език)}
Кастелан Конарскокуявски
Кастeлан Бжешчколитевски	Бжешчколитевско войводство
Кастелан Пински	Бжешчколитевско войводство
Кастелан Брацлавски	Брацлавско войводство
Кастелан Хелмниски	Хелминско войводство
Кастeлан Черниговски	Черниговско войводство
Кастелан Ливонски	Инфлянтско войводство
Кастелан Дорпатски	Инфлянтско войводство
Кастелан Иновроцлавски	Иновроцлавско войводство
Кастeлан Добжински ^{(на полски език)}
Кастелан Бидгошчски
Кастелан Рипински
Кастелан Слонски ^{(на полски език)}
Кастeлан Калишски	Калишко войводство
Кастелан Гнезненски
Кастелан Ландски ^{(на полски език)}
Кастелан Накиелски
Кастелан Беховски ^{(на полски език)}
Кастелан Камински
Кастелан Киевски	Киевско войводство
Кастелан Житомирски
Кастелан Овручки ^{(на руски език)}
Кастелан Краковски	Краковско войводство
Кастелан Войнички
Кастелан Сандецки
Кастелан Бечски
Кастeлан Освиенцимски
Кастелан Ленчицки	Ленчишко войводство
Кастелан Бжежински
Кастелан Иновлодзки
Кастелан конарски Ленчицки
Кастелан Люблински	Люблинско войводство
Кастелан Луковски	Люблинско войводство
Кастeлан Елбльонгски	Малборкско войводство
Кастелан Черски ^{(на руски език)}	Мазовско войводство
Кастелан Мазовецки
Кастелан Варшавски
Кастелан Визниски ^{(на руски език)}
Кастелан Вишогродски ^{(на полски език)}
Кастелан Закрочимски ^{(на полски език)}
Кастелан Чехановски
Кастелан Ливски ^{(на руски език)}
Кастелан Мински	Минско войводство
Кастелан Мозирски	Минско войводство
Кастелан Мстиславски	Мшчиславско войводство
Кастелан Новгродски	Новогрудско войводство
Кастелан Слонимски
Кастелан Волковийски ^{(на полски език)}
Кастeлан Парнавски	Парнавско войводство
Кастелан Подляски	Подляско войводство
Кастелан Каменецки	Подолско войводство
Кастелан Плоцки	Плоцко войводство
Кастелан Рацьонжецки ^{(на полски език)}
Кастелан Шерпецки
Кастелан Полоцки	Полоцко войводство
Кастелан Гдански	Поморско войводство
Кастелан Познански	Познанско войводство
Кастелан Мендзижечски
Кастелан Рогозински ^{(на полски език)}
Кастелан Шремски
Кастелан Пшементски ^{(на полски език)}
Кастeлан Кшивински ^{(на полски език)}
Кастeлан Сантокски ^{(на полски език)}
Кастeлан Равски	Равско войводство
Кастелан Сохачевски
Кастeлан Гостинински
Кастелан Лвовски	Рутенско войводство
Кастелан Пшемишълски
Кастeлан Галички
Кастелан Санокски
Кастeлан Хелмски
Кастелан Сандомежски	Сандомежко войводство
Кастелан Вислицки ^{(на полски език)}
Кастелан Радомски
Кастелан Завихойски ^{(на полски език)}
Кастeлан Жарнувски ^{(на полски език)}
Кастелан Малогощски ^{(на полски език)}
Кастелан Поланецки ^{(на полски език)}
Кастелан Чехувски ^{(на полски език)}
Кастелан Шерадзски	Шерадзко войводство
Кастелан Велюнски
Кастелан Разпшански ^{(на полски език)}
Кастeлан Спицимежски ^{(на полски език)}
Кастелан конарски Шерадзски
Кастелан Смоленски	Смоленско войводство
Кастелан Стародубовски	Смоленско войводство
Кастелан Тракайски	Троцка провинция
Кастелан Гроднески
Кастeлан Каунаски
Кастелан Меречки ^{(на полски език)}
Кастелан Венденски	Венденско войводство
Кастелан Вилнюски	Вилненско войводство
Кастeлан Браславски
Кастелан Лидски
Кастелан Ошмянски
Кастелан Великомежски ^{(на английски език)}
Кастелан Витебски	Витебско войводство
Кастелан Оршански	Витебско войводство
Кастeлан Волински	Волинско войводство
Кастелан Жмудзки	Жмудзко войводство/Жмудзко княжество

Виж също

Кастелан

Бележки

↑ ^а ^б Знаменосецът се споменава само в: Bardach 1965, стр. 255; другите служби са идентични с Szczur 2006, стр. 216.

Източници

↑ ^а ^б kasztelan // Historia Polski. Архивиран от оригинала на 2022-08-19. (на полски)
↑ kasztelan // Encyklopedia PWN. Архивиран от оригинала на 2022-10-02. Посетен на 2024-02-18. (на полски)
↑ ^а ^б ^в Kasztelania, okręg grodowy // Архивиран от оригинала на 2022-10-02. Посетен на 2024-02-18. (на полски)
↑ ^а ^б Szczur 2006, s. 215.
↑ Bardach 1965, s. 254.
↑ ^а ^б kasztelania // Encyklopedia PWN. Архивиран от оригинала на 2022-09-29. Посетен на 2024-02-18. (на полски)
↑ Szczur 2006, s. 216.
↑ Bardach 1965, s 454-455.
↑ Szczur 2006, s. 423.
↑ ^а ^б ^в Zbigniew Góralski, Urzędy i godności w dawnej Polsce, Warszawa 1983, s. 137-139.
↑ Иречек, Константин. ГЛАВА XXV. Старобългарски държавен и културен живот през XII—XV в. // История на българите. С поправки и добавки от самия автор. Наука и изкуство, 1978. с. 430.
↑ Златарски, Васил Н. I. ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТѢ ЗЕМИ // История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Т. III: Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280). София, Наука и изкуство, 1972. с. 175-176.
↑ Theiner, Augustino. XXXVI. – Litterae Caloioannis dominus Bulgarorum ad papam, qui se Romanae ecclesiae submittens diadema imperiale et patriarcham pontifice petit. Reg. An. VI. ep. 142. fol. 81 // Vetera monumenta Slavorum meridionalium historiam illustrantia maximam partem nondum edita ex tabulariis Vaticanis deprompta collecta ac serie chronologiia disposita. Т. Tomus Primus. Romae, Typis Vaticanis, 1863. с. 21. Посетен на 2024-02-20. (на латински)
↑ Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет”. Придворни длъжности и дворцови институции // Архивиран от оригинала на 2023-06-10. Посетен на 2024-02-19. (на български)
↑ Zbigniew Góralski, Urzędy i godności w dawnej Polsce, Warszawa 1983, s. 137-139.
↑ kasztelanic // Słownik języka polskiego pod red. W. Doroszewskiego. Архивиран от оригинала на 2022-09-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)
↑ kasztelanka // Słownik języka polskiego pod red. W. Doroszewskiego. Архивиран от оригинала на 2022-09-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)
↑ Minakowski, Marek Jerzy. Senat I Rzeczypospolitej 1468-1795 // Wielka genealogia Minakowskiego (Wielcy.pl). Архивиран от оригинала на 2021-08-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kasztelan в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[:1-3] а ^б Знаменосецът се споменава само в: Bardach 1965, стр. 255; другите служби са идентични с Szczur 2006, стр. 216.

[:0-1] а ^б kasztelan // Historia Polski. Архивиран от оригинала на 2022-08-19. (на полски)

[2] sztelan // Encyklopedia PWN. Архивиран от оригинала на 2022-10-02. Посетен на 2024-02-18. (на полски)

[:1-4] а ^б ^в Kasztelania, okręg grodowy // Архивиран от оригинала на 2022-10-02. Посетен на 2024-02-18. (на полски)

[szczur215-5] а ^б Szczur 2006, s. 215.

[6] Bardach 1965, s. 254.

[:3-7] а ^б kasztelania // Encyklopedia PWN. Архивиран от оригинала на 2022-09-29. Посетен на 2024-02-18. (на полски)

[8] Szczur 2006, s. 216.

[9] Bardach 1965, s 454-455.

[10] Szczur 2006, s. 423.

[:2-11] а ^б ^в Zbigniew Góralski, Urzędy i godności w dawnej Polsce, Warszawa 1983, s. 137-139.

[12] Иречек, Константин. ГЛАВА XXV. Старобългарски държавен и културен живот през XII—XV в. // История на българите. С поправки и добавки от самия автор. Наука и изкуство, 1978. с. 430.

[13] Златарски, Васил Н. I. ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТѢ ЗЕМИ // История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Т. III: Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280). София, Наука и изкуство, 1972. с. 175-176.

[14] Theiner, Augustino. XXXVI. – Litterae Caloioannis dominus Bulgarorum ad papam, qui se Romanae ecclesiae submittens diadema imperiale et patriarcham pontifice petit. Reg. An. VI. ep. 142. fol. 81 // Vetera monumenta Slavorum meridionalium historiam illustrantia maximam partem nondum edita ex tabulariis Vaticanis deprompta collecta ac serie chronologiia disposita. Т. Tomus Primus. Romae, Typis Vaticanis, 1863. с. 21. Посетен на 2024-02-20. (на латински)

[15] Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет”. Придворни длъжности и дворцови институции // Архивиран от оригинала на 2023-06-10. Посетен на 2024-02-19. (на български)

[:22-16] Zbigniew Góralski, Urzędy i godności w dawnej Polsce, Warszawa 1983, s. 137-139.

[17] sztelanic // Słownik języka polskiego pod red. W. Doroszewskiego. Архивиран от оригинала на 2022-09-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)

[18] sztelanka // Słownik języka polskiego pod red. W. Doroszewskiego. Архивиран от оригинала на 2022-09-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)

[19] Minakowski, Marek Jerzy. Senat I Rzeczypospolitej 1468-1795 // Wielka genealogia Minakowskiego (Wielcy.pl). Архивиран от оригинала на 2021-08-27. Посетен на 2024-02-20. (на полски)

[1]

[2]

[Бележка 1]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]