Смоленско войводство
Смоленско войводство Województwo smoleńskie | |
Войводството на картата на Жечпосполита (1619) | |
Страна | Велико литовско княжество, Жечпосполита |
---|---|
Седалище на войводата | Смоленск |
Площ | 53 000 km² |
Повяти | 2 |
Войвода | виж: смоленски войводи |
Езици | полски, рутенски |
Смоленско войводство в Общомедия |
Смоленското войводство (на полски: Województwo smoleńskie, на латински: Palatinatus smolenscensis) е административно-териториална единица в състава на Великото литовско княжество и Жечпосполита. Административен център е град Смоленск.
През 1404 година литовския владетел Витолд присъединява Смоленското княжество към своята държава. Впоследствие княжеството е преобразувано във войводство. През 1514 година Смоленск и областта му е превзета от Великото московско княжество. В 1611 година крал Зигмунт III възстановява войводството. Административно то е поделено на два повята – Смоленски и Стародубски. В Сейма на Жечпосполита е представено от трима сенатори (епископа, войводата и кастелана) и четирима депутати.
В резултат на договореното в Андрусовското примирие от 1667 година Смоленск и почти цялата територията на войводството е отстъпена на Руското царство. През 1686 година Жечпосполита и Русия сключват т.нар. „Вечен мир“, с който тази териториална промяна е затвърдена. В Жечппосполита остава Олшенската земя, която е присъединена към Витебското войводство.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gloger, Zygmunt. Geografia historyczna ziem dawnej Polski. Kraków, Spółka Wydawnicza Polska, 1900. str. 295, 305. (на полски)
|