Карл Цукмайер
Карл Цукмайер Carl Zuckmayer | |
Карл Цукмайер през 1920 г. | |
Роден | 27 декември 1896 г. |
---|---|
Починал | 18 януари 1977 г. |
Професия | писател |
Националност | Германия |
Жанр | поезия, драма, роман, разказ, есе, автобиография |
Награди | „Награда Клайст“ (1925) „Награда Георг Бюхнер“ (1929) „Награда Гьоте“ (1952) „Голяма австрийска държавна награда за литература“ (1960) „Pour le Mérite за наука и изкуство“ (1967) „Награда Хайнрих Хайне“ (1972) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Карл Цукмайер в Общомедия |
Карл Цукмайер (на немски: Carl Zuckmayer) е немски писател, автор на пиеси, романи, разкази, есета, стихотворения и автобиография.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Карл Цукмайер е роден през 1896 г. в лозарската общност Накенхайм недалеч от Майнц.
Попрището му на драматург се утвърждава през 1925 г. във Ваймарската република с комедията „Веселото лозе“ („Der fröhliche Weinberg“). Голямата му лтературна слава идва през 1931 г. с драмата „Капитанът от Кьопеник“ („Der Hauptmann von Köpenick“).
След 1933 г. Цукмайер е в политическа опозиция срещу националсоциалистите и през 1938 г. бяга от Германия в Швейцария, а година по-късно – в Съединените щати.
През 1946 г. се връща в Европа като американски гражданин. Неговата драма „Генералът на дявола“ („Des Teufels General“), поставена в Цюрих същата година, става най-големият му успех в следвоенния период.[1]
През 1957 г. Цукмайер се установява в Швейцария, където умира през 1977 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Kreuzweg. Drama, 1921
- Der Eunuch, 1922
- Kiktahan, oder Die Hinterwäldler. Ein Stück aus dem fernen Westen in drei Akten (Pankraz erwacht oder Die Hinterwäldler), 1925
- Der fröhliche Weinberg. Lustspiel in drei Akten, 1925
- Schinderhannes. Schauspiel in vier Akten, 1927
- Der blaue Engel, Drehbuch, 1929
- Katharina Knie. Ein Seiltänzerstück in vier Akten, 1927
- Kakadu-Kakada. Ein Kinderstück, 1929
- Der Hauptmann von Köpenick. Ein deutsches Märchen in drei Akten, 1931
- Der Schelm von Bergen. Schauspiel in einem Vorspiel und drei Akten, 1934
- Rembrandt, Drehbuch, 1936
- Bellman. Schauspiel in drei Akten, 1938
- Des Teufels General. Drama in drei Akten, 1945
- Barbara Blomberg. Ein Stück in drei Akten, 1949
- Der Gesang im Feuerofen. Drama in drei Akten, 1950
- Herbert Engelmann, 1952
- Das kalte Licht. Drama in drei Akten (14 Bildern), 1955
- Die Uhr schlägt eins. Ein historisches Drama aus der Gegenwart, 1961
- Kranichtanz. Ein Akt, 1961
- Das Leben des Horace A. W. Tabor. Ein Stück aus den Tagen der letzten Könige, 1962–64
- Der Rattenfänger. Eine Fabel, 1975
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Der Baum. Gedichte, 1926
- Abschied und Wiederkehr, Gedichte 1917–1976, 1977
Проза
[редактиране | редактиране на кода]- Sitting Bull, Erzählung, 1925
- Ein Bauer aus dem Taunus und andere Geschichten, 1927
- Eine Weihnachtsgeschichte, 1931
- Die Affenhochzeit. Novelle, 1932
- Eine Liebesgeschichte, Erzählung, 1934
- Salwáre oder Die Magdalena von Bozen. Roman, 1934, 1936
- Ein Sommer in Österreich. Erzählung, 1937
- Pro Domo. Autobiographischer Bericht, 1938
- Herr über Leben und Tod. Roman, 1938
- Господар над живота и смъртта, изд.: М. Г. Смрикаров, София (1947), прев. Анастас Самоковлиев
- Second Wind, Autobiographie, 1940, 1941
- Der Seelenbräu. Erzählung, 1945
- Engele von Loewen. Erzählungen, 1955
- Die Fastnachtsbeichte, Erzählung, 1959
- Geschichten aus vierzig Jahren, 1962
- Als wär's ein Stück von mir. Horen der Freundschaft, Autobiographie, 1966
- Auf einem Weg im Frühling. Wiedersehen mit einer Stadt. Aus dem Stegreif erzählt. Erzählung, 1970
- Henndorfer Pastorale, 1970
- Vermonter Roman, Aus dem Nachlass, 1996
Есета и речи
[редактиране | редактиране на кода]- Gerhart Hauptmann. Rede zu seinem siebzigsten Geburtstag, 1932
- Pro Domo, Essay, 1938
- Carlo Mierendorff. Porträt eines deutschen Sozialisten, Gedächtnisrede, 1944, 1947
- Die Brüder Grimm. Ein deutscher Beitrag zur Humanität, Essay, 1948
- Die langen Wege. Ein Stück Rechenschaft, Rede, 1952
- Fünfzig Jahre Düsseldorfer Schauspielhaus 1905–1955, 1955
- Ein Blick auf den Rhein, Rede zur Verleihung der Ehrendoktorwürde der Universität Bonn am 10. Mai 1957
- Ein Weg zu Schiller. Eine Rede, 1959
- Das Ziel ist Klasse. Humanistisches Gymnasium in Anekdote und Reflexion, Festrede zum vierhundertjährigen Bestehen des Humanistischen Gymnasiums in Mainz am 27. Mai 1962
- Ein voller Erdentag. Zu Gerhart Hauptmanns hundertstem Geburtstag, Festrede, 1962
- Für Gertrud von Le Fort. 11. Oktober 1966, 1966
- Scholar zwischen gestern und morgen, Vortrag in der Universität Heidelberg anlässlich der Ernennung zum Ehrenbürger am 23. November 1967
- Memento zum zwanzigsten Juli, 1969
- Über die musische Bestimmung des Menschen, Rede zur Eröffnung der Salzburger Festspiele 1970
- Aufruf zum Leben. Porträts und Zeugnisse aus bewegten Zeiten, 1976
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Gesammelte Werke in vier Einzelbänden: Die Deutschen Dramen / Gedichte 1916–1948 / Komödie und Volksstück / Die Erzählungen. 1947–1952
- Gesammelte Werke in vier Bänden, 1960
- Zehnbändige Taschenbuchausgabe Gesammelter Werke, 1976
- Gesammelte Werke in Einzelbänden, 1995–1997.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1915: „Железен кръст“ втора степен
- 1916: „Железен кръст“ първа
- 1917: Hessische Tapferkeitsmedaille
- 1917: Orden vom Zähringer Löwen
- 1925: „Награда Клайст“
- 1929: „Награда Георг Бюхнер“
- 1952: „Награда Гьоте“ на град Франкфурт на Майн
- 1952: Почетен гражданин на родния му град Накенхайм
- 1953: Ehrenmedaille der Stadt Göttingen
- 1955: „Голям федерален орден за заслуги със звезда“
- 1955: Deutscher Weinkulturpreis
- 1957: Почетен гражданин на Бонския университет
- 1960: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
- 1961: Почетен гражданин на Заас Фее
- 1962: Почетен гражданин на град Майнц
- 1967: Почетен доктор на Хайделбергския университет
- 1967: „Pour le Mérite за наука и изкуство“
- 1968: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
- 1971: Ehrenring der Stadt Wien
- 1972: „Награда Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
- 1975: Ring des Landes Salzburg
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wolfgang Mertz (Hrsg.): Carl Zuckmayer – Eine Auslese. Ueberreuter, Wien / Heidelberg 1968, S. 225
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Карл Цукмайер
- Цветът на германския театър (Карл Цукмайер), В: Бисерка Рачева, „Литературни пространства“, LiterNet, 2007
- ((de)) Биографични данни за Карл Цукмайер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Карл Цукмайер в Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Карл Цукмайер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine.
- ((de)) Карл Цукмайер в Швейцарската национална библиотека
- ((de)) Карл Цукмайер в библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Карл Цукмайер в LeMO
- ((de)) Карл Цукмайер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Карл Цукмайер в Personensuche
- ((en)) Карл Цукмайер в Internet Movie Database
|
- Германски писатели
- Германски драматурзи
- Германски поети
- Германски романисти
- Германски автори на разкази
- Германски есеисти
- Германски автобиографи
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на наградата „Георг Бюхнер“
- Носители на награда Клайст
- Носители на награда „Гьоте“, Франкфурт на Майн
- Носители на „Федерален орден за заслуги“
- Носители на орден Pour le Mérite
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на Голяма австрийска държавна награда за литература
- Почетни граждани в Германия
- Почетни граждани в Швейцария
- Доктор хонорис кауза
- Бонски университет
- Хайделбергски университет
- Починали в Швейцария
- Германски сценаристи