Карл Блеген
Карл Блеген Carl William Blegen | |
американски археолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Първо атинско гробище, Гърция |
Учил в | Йейлски университет[1] Минесотски университет |
Работил в | Йейлски университет |
Карл Блеген в Общомедия |
Карл Уилям Блеген е американски археолог, работил при разкопките на Пилос в Гърция и Троя в съвременна Турция – той ръководи разкопките на университета в Синсинати на могилата Хисарлък, мястото на Троя, от 1932 до 1938 г. [2]
Детство и образование
[редактиране | редактиране на кода]Блеген е роден в Минеаполис, Минесота, най-голямото от шест деца, родени от Анна Реджин (1854 – 1925) и Джон Х. Блеген (1851 – 1928), и двамата емигрирали от Лилехамер, Норвегия . Неговият по-малък брат е известният историк Теодор К. Блеген . Баща му е бил професор в Аугсбургския колеж в Минеаполис повече от 30 години и е играл важна роля в Норвежката лутеранска църква в Америка . Блеген получава бакалавърската си степен от Университета на Минесота през 1904 г. и започва следдипломно обучение в Йейлския университет през 1907 г. [3]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция той е сътрудник в Американското училище за класически изследвания в Атина (1911 – 1913), през което време работи върху разкопки в Локрида, Коринт и Кораку. По време на Първата световна война Блеген участва в хуманитарна дейност в България и Македония, като получава Ордена на спасителите от Гърция през 1919 г. След войната защитава докторска степен. в Йейл (1920). След това е помощник-директор на Американското училище за класически изследвания в Атина (1920 – 26) – по време на мандата си извършва разкопки в Зигурий, Флиус, Просимна и Химетос . През 1927 г. Блеген се присъединява към преподавателите в университета в Синсинати . Блеген е професор по класическа археология в университета в Синсинати от 1927 до 1957 г. Неговите разкопки в Троя са извършени между 1932 и 1938 г., последвани от тези в двореца на Нестор в Пилос, Гърция през 1939 г. (разкопките са възобновени 1952 – 1966 г.). Много от находките от тези разкопки се съхраняват в Археологическия музей на Хора . Блеген се пенсионира през 1957 г.
Получава почетни степени от университета в Осло и университета в Солун през 1951 г.; почетен D.Litt. от Оксфордския университет през 1957 г. и почетен LL. Д. от университета в Синсинати през 1958 г. Допълнителни почетни степени идват през 1963 г.: Litt. Д. от Кеймбридж и други от Атинския университет, колежа Hebrew Union, Еврейския институт по религия в Йерусалим . През 1965 г. Блеген става първият носител на Златния медал на Археологическия институт на Америка за археологически постижения. [4]
Библиотеката „Карл Блеген“ се намира в кампуса на университета в Синсинати. Библиотеката е подготвила изложба, наречена Discovering Carl Blegen, която включва изображения от големите кампании на Blegen в Троя и Пилос, както и неговата работа и живот. Библиотеката „Блеген“ в Американското училище за класически изследвания в Атина също носи името на Карл Блеген. Blegen Hall в Университета на Минесота Twin City Campus е кръстен на неговия брат Теодор К. Блеген . [5] [6]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1923 г. Блеген предлага брак на Елизабет Дени Пиърс (1888 – 1966), с която се запознава в Американското училище за класически изследвания в Атина. Първоначално Пиърс приема, но след това прекратява годежа, тъй като не иска да загуби дългогодишната си приятелска връзка с Ида Талон, нейна учителка. Като решение Блеген, Пиърс и Бърт Ходж Хил (който изглежда е имал безответни романтични чувства към Блеген) предлагат двете двойки да се оженят едновременно и четиримата да живеят заедно, формирайки сложни, взаимно преплетени лични и професионални отношения[7]. Талон се съгласява при условие, че тя и Елизабет Пиърс ще продължат да пътуват и ще прекарват времето си далеч от съпрузите си. Така двете двойки се оженват и заживяват заедно в Атина през 1924 г. във връзка, която наричат „Семейството“, "Квартетът“ и „Pro Par“ (съкратено от „Професионално партньорство“). [8] [9]
Карл Блеген, останал вдовец след смъртта на съпругата си през 1966 г., умира в Атина, Гърция на 24 август 1971 г. на 84-годишна възраст. Погребан е в протестантския ъгъл на Първото гробище на Атина, заедно с Елизабет Пиърс Блеген. Гробовете на Ида Талон и Бърт Ходж Хил също се намират там. Карл У. Блеген завещава голяма колекция от свои документи на Американското училище за класически изследвания в Атина. [10] [11]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1921. Korakou: A Prehistoric Settlement Near Corinth (The American School of Classical Studies at Athens) на английски
- 1937. Prosymna: the Helladic Settlement Preceding the Argive Heraeum. (Cambridge University Press). 2 vols.на английски
- 1941. Studies in the Arts and Architecture (University of Pennsylvania) на английски
- 1950 – 1958. Troy: Excavations Conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 38, 4 vols. на английски
- 1963. Troy and the Trojans (Praeger)[12] на английски
- 1966 – 1973. The Palace of Nestor at Pylos in Western Messinia (with Marion Rawson. 3 vols.)[13] на английски
- Petrakis, Susan L. Ayioryitika: The 1928 Excavations of Carl Blegen at a Neolithic to Early Helladic Settlement in Arcadia (INSTAP Academic Press. 2002)на английски
- Vogeikoff-Brogan, Natalia, Davis, Jack L., Florou, Vasiliki. Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives. Lockwood Press, January 2015. ISBN 9781937040222. на английски
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ gsas.yale.edu
- ↑ Carl William Blegen (Store norske leksikon) // Snl.no. Посетен на September 16, 2012.
- ↑ John H. Blegen (Store norske leksikon) // Snl.no. Посетен на September 16, 2012.
- ↑ Gold Medal Award for Distinguished Archaeological Achievement // Archaeological Institute of America. Архивиран от оригинала на 2007-09-25. Посетен на April 7, 2010.
- ↑ Carl Blegen Library (Department of Classics) // Classics.uc.edu. Архивиран от оригинала на 2012-03-07. Посетен на September 16, 2012.
- ↑ Carl William Blegen Papers (The American School of Classical Studies at Athens) Архив на оригинала от октомври 1, 2005 в Wayback Machine.
- ↑ Vogeikoff-Brogan, Natalia. Carl W. Blegen: Personal and Archeological Narratives. Lockwood Press, 2015. ISBN 978-1-937040-22-2. с. 87.
- ↑ Bolster, Ruth. Blegens leave unconventional legacy as scholars and family // The Miscellany News. Vassar College (Newspaper). Архивиран от оригинала на 2011-04-12. Посетен на April 25, 2011.
- ↑ Pounder, Robert L. The Blegens and the Hills: a family affair // Natalia Vogeikoff-Brogan, Jack L. Davis, & Vasiliki Florou (Eds), Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives (Lockwood Press, 2015). с. 85 – 98.
- ↑ Elizabeth Pierce Blegen (American School of Classical Studies at Athens) // Ascsa.edu.gr. Посетен на September 16, 2012.
- ↑ Carl William Blegen Papers (American School of Classical Studies at Athens) // Ascsa.edu.gr. Посетен на September 16, 2012.
- ↑ Carl W. Blegen. Troy and the Trojans. Barnes & Noble Books, 1995. ISBN 978-1-56619-823-3.
- ↑ The Palace of Nestor at Pylos in Western Messenia: The frescoes, by M. L. Lang. Published for the University of Cincinnati by Princeton University Press, 1969.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- New Title from ISD and Lockwood Press -- Carl W. Blegen: Personal and Archaeological Narratives на английски
- Blegen Library at the American School of Classical Studies at Athens на английски
- Carl Blegen Library at the University of Cincinnati на английски
- Finding Aid for Carl W. Blegen papers, Archives and Rare Books Library, University of Cincinnati, Cincinnati, Ohio на английски
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carl Blegen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |