Карлхайнц Щирле

Карлхайнц Щирле
Karlheinz Stierle
	Карлхайнц Щирле Karlheinz Stierle
германски литературен теоретик
Роден	22 ноември 1936 г. (88 г.) Щутгарт, Германия
Националност	Германия
Учил в	Университет на Монпелие
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Корнелски университет; Рурски университет; Амстердамски университет; Уеслиански университет; Констанцки университет

Карлхайнц Щирле (на немски: Karlheinz Stierle) е германски филолог, литературен теоретик, специалист по романска филология.

Биография

Роден е на 22 ноември 1936 г. в Щутгарт, Германия. Учи в Щутгарт и Хайделберг, завършва гимназия през 1956 г. Следва филология и философия в Хайделберг, Монпелие, Мюнстер, Гисен. Защитава дипломна работа върху творчеството на Нервал при Ханс Роберт Яус (1963). От 1964 до 1968 г. е асистент на Яус в Гисен и Констанц. Става член на изследователската група „Поетика и херменевтика“. През 1968 г. е поканен като професор в Корнелския университет, а през 1969 – 1972 г. – в Рурския университет в Бохум. След това преподава в различни университети в Германия и други части на Европа (Флоренция, Амстердам), както и в САЩ (Уесли). През 1995 – 1997 г. е декан на философския факултет на Констанцкия университет. През 2004 г. се пенсионира като професор по романска литература в Констанцкия университет. Хоноруван професор по романска филология в Университета на Саарланд.

Творчество

Изследванията на Карлхайнц Щирле, в които той развива своя херменевтичен подход към словесността^[1], са посветени на италианската (Данте, Петрарка) и френската (Монтен, Русо, Нервал, Бодлер, Пруст) литература. Той е автор и на фундаментална монография за мита за Париж в културата на Новото и най-новото време (1993, фр. превод с предговор на Жан Старобински – 2001).^[2]

Признание

Член на Академията на науките в Хайделберг (1995).
Член-кореспондент на Академията на моралните и политическите науки на Френския институт (2005).
Чуждестранен член на италианската Академия деи Линчеи (2009).
Лауреат на много други премии и награди.

Монографии

Dunkelheit und Form in Gérard de Nervals „Chimères“ (Затъмненост и форма в „Химери“ на Жерар дьо Нервал). München: W. Fink, 1967
Text als Handlung: Perspektiven einer systematischen Literaturwissenschaft (Текстът като действие: Перспективи за систематично литературознание). München: W. Fink, 1975
Petrarcas Landschaften: zur Geschichte ästhetischer Landschaftserfahrung (Пейзажите на Петрарка: Към история на естетическото преживяване на пейзажа). Krefeld: Scherpe Verlag, 1979
Der Mythos von Paris: Zeichen und Bewusstsein der Stadt (Митосът за Париж: Знаци и съзнание на града). München: C. Hanser, 1993
Francesco Petrarca: ein Intellektueller im Europa des 14. Jahrjunderts (Франческо Петрарка: един интелектуалец в Европа през 14 век). München: Hanser, 2003
Das grosse Meer des Sinns: hermenautische Erkundungen in Dantes „Commedia“ (Голямото море на греха: херменевтични проучвания в „Комедия“-та на Данте). München: Wilhelm Fink, 2007
Zeit und Werk: Prousts A la recherche du temps perdu und Dantes Commedia (Време и дело: „В търсене на изгубеното време“ на Пруст и „Комедия“ на Данте). München: Hanser, 2008

Литература за него

Werk und Diskurs: Karlheinz Stierle zum 60. Geburtstag. Hrsg. Dieter Ingenschay, Helmut Pfeiffer. München: W. Fink, 1999

Източници

↑ Щирле К., Опит и наративна форма: бележки към взаимовръзката им в историята и фикцията, сп. Литературата, кн. 2, (1995), с. 7 – 42.
↑ (pdf) Списък с публикациите на Карлхайнц Щирле Архив на оригинала от 2009-04-10 в Wayback Machine. ((de))

Външни препратки

[1] Щирле К., Опит и наративна форма: бележки към взаимовръзката им в историята и фикцията, сп. Литературата, кн. 2, (1995), с. 7 – 42.

[2] (pdf) Списък с публикациите на Карлхайнц Щирле Архив на оригинала от 2009-04-10 в Wayback Machine. ((de))

[1]

[2]