Жан Старобински

Жан Старобински Jean Starobinski
швейцарски литературен теоретик и историк
През 2004 г.
Роден	17 ноември 1920 г. Женева, Швейцария
Починал	4 март 2019 г. Морж, Швейцария
Религия	юдаизъм
Националност	Швейцария
Учил в	Женевски университет
Научна дейност
Област	Теория на литературата
Работил в	Женевски университет Университет „Джонс Хопкинс“ Колеж дьо Франс
Жан Старобински в Общомедия

Жан Старобински (на френски: Jean Starobinski) е швейцарски литературен критик и историк на идеите.

Биография

Роден е на 17 ноември 1920 г. в Женева, Швейцария. Освен образование по класическа филология, в Женевския университет той се дипломира и като медик психиатър. Трудовете му са представителни за т.нар. Женевска школа, която съчетава (класическа) психология и структурализъм.

Кариерата на Жан Старобински започва в годините след Втората световна война като асистент в литературната катедра на своя университет, но с приключване на медицинското си образование той работи и в университетската болница. В средата на 50-те години преподава в Университета „Джонс Хопкинс“. След завръщането си преподава в редица швейцарски университети. През 70-те години получава първите си титли хонориус кауза, а в 1987 – 1988 г. е поканен като лектор в Колеж дьо Франс.

Старобински е член на престижни общества и комитети.

Научна дейност

Изследване върху Жан-Жак Русо донася трайна известност на Старобински след 1957 и от 1967 до 1993 г. той е председател на общество за неговото изучаване. През 1964 г. Старобински пръв публикува анаграмите, с които Фердинанд дьо Сосюр продължително се е занимавал. Посвещава редица значими трудове на меланхолията, така както е засвидетелствана в литературните и медицинските текстове.

През 2010 г. дарява своята лична колекция от 40 000 тома на Швейцарската библиотека.

Признание и отличия

• 1965: Награда „Рамбер“
• 1974: Член на Американската академия на изкуствата и науките
• 1974: Член на Британската академия
• 1978: Член на Американската асоциация за модерни езици
• 1980: Член на Торинската академия на науките
• 1982: Европейска награда за есеистика Шарл Вейон
• 1984: Награда „Балзан“ за литература история и литературна критика
• 1986: Член на Германската академия за език и литература
• 1988: Член на Academia Europaea
• 1993: Ханзейска награда „Гьоте“
• 1998: Награда „Карл Ясперс“, Хайделберг
• 1998: Награда „Гринцане Кавур“
• 1998: Grand Prix de la Francophonie на Френската академия

Почетен доктор на

• Университета на Лил (1973),
• Брюкселския свободен университет (1979),
• Лозанския университет (1979),
• Чикагския университет (1986),
• Колумбийския университет в Ню Йорк (1987),
• Монреалския университет (1988),
• Ньошателския университет (1989),
• Нантския университет (1992),
• Университета „Джонс Хопкинс“ (1993),
• Università degli Studi в Торино (1994),
• Университета на Осло (1994),
• Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока (1995),
• Университета на Урбино (1995)
• Федералното политехническо висше училище в Цюрих (1998).

Библиография

• Montesquieu, Le Seuil, Paris, 1953; édition corrigée et augmentée, 1994.
• Jean-Jacques Rousseau: la transparence et l’obstacle, Paris, Plon, 1957; réédition, Gallimard, 1976,
• Histoire du traitement de la mélancolie, des origines à 1900, (thèse), Acta psychosomatica, Bâle, 1960.
• L’Œil vivant, Gallimard, Paris, 1961
• Histoire de la médecine, Ed. Rencontre et ENI, 1963.
• La Relation critique, Gallimard, 1970; rééd. coll. „Tel“, 2000
• Les Mots sous les mots: les anagrammes de Ferdinand de Saussure, Paris, Gallimard, 1971.
• 1789: Les Emblèmes de la Raison, Paris, Flammarion, 1973.
• Trois Fureurs, Paris, Gallimard, 1974.
• Montaigne en mouvement, Paris, Gallimard, 1982.
• Claude Garache, Paris, Flammarion, 1988.
• Le Remède dans le mal. Critique et légitimation de l’artifice à l’âge des Lumières, Paris, Gallimard, 1989
• La Mélancolie au miroir. Trois lectures de Baudelaire, Paris, Julliard, 1990.
• Diderot dans l’espace des peintres, Paris, Réunion des Musées Nationaux, 1991.
• Action et réaction. Vie et aventures d’un couple, Paris, Seuil, 1999.
  • Действие и реакция: Житието и битието на двойка думи. Превод от френски Тодорка Минева. София: Сонм, 2005, 390 с. ISBN 0-9548478-6-5-Х
• Largesse, Paris, Gallimard, 2007.
• L'Encre de la mélancolie, Paris, Le Seuil, 2012
• Accuser et séduire, Paris, Gallimard, 2012
• Diderot, un diable de ramage, Paris, Gallimard, 2012
• La Beauté du monde – La littérature et les arts, Édition établie sous la direction de Martin Rueff, Paris, Gallimard, 2016

Външни препратки

• ((fr)) Жан Старобински на сайта на Académie des sciences morales et politiques Архив на оригинала от 2016-06-08 в Wayback Machine.
• ((fr)) Histoire du traitement de la mélancolie на Старобински на сайта Histoire de la médecine Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.