Европейска награда за есеистика Шарл Вейон

Европейската награда за есеистика на името на Шарл Вейон
Присъждана за	наскоро публикувано произведение или за цялостно творчество, което има стойността на свидетелство и предлага образец на ползотворна критика на съвременните общества, на техните идеологии и начин на живот
От	Фонд „Шарл Вейон“
Домакин	Лозански университет
Място	Лозана
Държава	Швейцария
Възнаграждение	30 хиляди швейцарски франка
Първо връчване	1975 г.

Европейската награда за есеистика на името на Шарл Вейон (на френски: Le Prix Européen de l'Essai Charles Veillon) е учредена в памет на швейцарския меценат Шарл Вейон (1900 – 1971).

Присъжда се от членовете на Фонда „Шарл Вейон“ на европейски автор за скоро публикувано произведение или за цялостно творчество, което има стойността на свидетелство и предлага образец на ползотворна критика на съвременните общества, на техните идеологии и начин на живот. Важно е творбите на наградените автори да имат насоченост към широка неспециализирана публика.

Паричният израз на наградата е 30 хиляди швейцарски франка.

Избрани лауреати на наградата

• 1975 – Жак Елюл – за Trahison de l’Occident, Paris, Calmann-Lévy, 1975
• 1976 – Ернст Фридрих Шумахер – за Small is Beautiful, London, Blond & Briggs, 1973
• 1977 – Александър Зиновиев – за Les Hauteurs béantes, Lausanne, L’Âge d’Homme, 1977
• 1978 – Роже Кайоа – за Le Fleuve Alphée, Paris, Gallimard, 1978
• 1979 – Манес Шпербер – за Churban, oder die unfassbare Gewissheit, Wien, Europa, 1979
• 1980 – Лешек Колаковски – за цялостно творчество
• 1981 – Норберто Бобио – за цялостно творчество
• 1982 – Жан Старобински – за Montaigne en mouvement, Paris, Gallimard, 1982
• 1983 – Ларш Густафсон – за цялостно творчество
• 1984 – Ален Финкелкрот – за La Sagesse de l’amour, Paris, Gallimard, 1984
• 1985 – Дьорд Конрад – за Antipolitik. Mitteleuropäische Meditationen, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 1985
• 1986 – Изо Камартин – за Nichts als Worte? Plädoyer für Kleinsprachen, Zürich, Artemis, 1985
• 1987 – Едгар Морен – за цялостно творчество
• 1988 – Едуардо Лоуренсо – за цялостно творчество
• 1989 – Тимъти Гартън Аш – за The Uses of Adversity. Essays on the Fate of Central Europe, London, Granta Books, 1989
• 1990 – Карл Шльогел – за цялостно творчество
• 1991 – Роберто Каласо – за Les Noces de Cadmos et Harmonie, Paris, Gallimard, 1991
• 1992 – Предраг Матвеевич – за Bréviaire méditerranéen, Paris, Fayard, 1992
• 1993 – Джейн Крамър – за Européens, tome 1, Paris, Grasset, 1990, et tome 2: Des cités et des hommes, Paris, Grasset, 1991
• 1994 – Джевад Карахасан – за Un déménagement, Paris, Calmann-Lévy, 1994
• 1995 – Етиен Барийе – за Contre le Nouvel Obscurantisme. Éloge du progrès, Geneva, Zoé-Hebdo, 1995
• 1996 – Дубравка Угрешич – за Die Kultur der Lüge, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 1995
• 1997 – Карл-Маркус Гаус – за Das Europäische Alphabet, Wien, Paul Zsolnay, 1997
• 1998 – Цветан Тодоров – за Benjamin Constant. La passion démocratique, Paris, Hachette, 1997
• 1999 – Амин Маалуф – за Les Identités meurtrières, Paris, Grasset, 1998
• 2000 – Петер Биксел – за Alles von mir gelernt. Kolumnen 1995 – 1999, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 2000
• 2001 – Жан Клод Гибо – за Le Principe d’humanité, Paris, Seuil, 2001
• 2002 – Петер фон Мат – за Die tintenblauen Eidgenossen, München, Hanser, 2001
• 2003 – Ален де Ботон – за L’Art du voyage, Paris, Mercure de France, 2003
• 2004 – Мартин Майер – за Krieg der Werte. Wie wir leben, um zu überleben, Zürich, Nagel & Kimche, 2003
• 2005 – Александра Лениел-Лавастен – за Esprits d’Europe, Paris, Calmann-Lévy, 2005
• 2006 – Джорджо Агамбен – за цялостно творчество
• 2007 – Ян Асман – за цялостно творчество
• 2008 – Петер Слотердайк – за Zorn und Zeit, Frankfurt am Main, Suhrkamp, 2006
• 2009 – Клаудио Магрис – за цялостно творчество
• 2010 – Жан-Клод Матийо – за Écrire, inscrire, Paris, José Corti, 2010
• 2012 – Хайнц Висман – за Penser entre les langues, Paris, Albin Michel, 2012
• 2013 – Харалд Вайнрих – за цялостно творчество
• 2016 – Ричард Сенет – за Ensemble: pour une éthique de la coopération, Paris, A. Michel, 2013 (ориг. заглавие: Together: the rituals, pleasures and politics of cooperation)
• 2018 – Марсел Гоше – за цялостно творчество
• 2019 – Сири Хуствет – за Les Mirages de la certitude, 2018
• 2020 – Алесса́ндро Бари́кко – за Игра / The Game, 2019
• 2021 – Johny Pitts – за Afropeans, Notes from Black Europe, 2019
• 2022 – Мона Шоле – за Новое изобретение любви: как патриархат саботирует гетеросексуальные отношения, 2021

Външни препратки

• Сайт на Фонда Шарл Вейон
• Архив на оригинала от 2012-03-15 в Wayback Machine.