Карадере (вилает Лозенград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Карадере.
| Карадере Karadere | |
| — село — | |
  Карадере  Карадере | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 561 m |
| Население | 161 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
Карадере или Кара дере (на турски: Karadere) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Странджа на 20 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), близо до границата с България.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Карадере е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Карадере (Caradéré) е село със 130 домакинства и 540 жители българи.[1]
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Карадере силно пострадва. Всичките 90 къщи са изгорени, а населението е избягало.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 90 български екзархийски семейства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Карадере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Карадере се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Карадере
Анастас Петков Михайлов (1881 - след 1943), български революционер от ВМОРО- Васил Жеков Атанасов (? – 1916), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[5]
- Груди Щ. Грудев (Анастасов, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 25 юни 1913 година[6]
- Грудю Стирянов (Грую, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[7]
- Иван Атанасов (Анастасов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[8]
- Иван Николов (1870 - след 1943), български революционер, член на ВМОРО от 1901 година, член на революционния комитет в Карадере от 1902, войвода на смъртната дружина в Карадере през Илинденско-Преображенското въстание[9]
- Илия Стоев (1877 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Илия Стойков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[10]
- Михаил Стоянов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 2
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 187. Може би идентичен с Грудю Стирянов.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 657.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.