Камчик
 |
| Камчик Зоря | |
| — село — | |
  | |
,_%D0%97%D0%BE%D1%80%D1%8F_01.jpg) | |
  Камчик  Камчик | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Белгородднестровски район |
| Надм. височина | 18 m |
| Население | 5528 души (2001 г.) |
| Основаване | 1821 г. |
| Пощенски код | 68251 |
| Телефонен код | +380 4848 |
| МПС код | BH, НН / 16 |
| Камчик в Общомедия | |
Камчик (на украински: Зоря) е село в югозападна Украйна, разположено в Белгородднестровски район на Одеска област. Населението му е около 5528 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е на 18 m надморска височина в областта Буджак, на 4 km югоизточно от районния център Сарата и на 37 km северозападно от бреговете на Черно море.
Селото е разположено в долина, на левия бряг на река Сарата, която се влива в езерото Сасик, на магистралата Одеса – Рени.
Землището на селото е 426 ха. Земите на общината са подходящи за отглеждане на зърнени, маслодайни и овощни култури и лозя. Разширено животновъдство (крави, свине, домашни птици).
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е основано през 1831 година от български преселници в Руската империя, представители на редица села, разположени по поречието на река Камчия в България. Името на селото произлиза от района на реките Луда и Голяма Камчия, от който са преселниците.[1]
След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. започва второто масово преселване на българи в Бесарабия. Руските власти ги убеждават да се заселят в бившите държавни земи в Акермански окръг, които след окончателното напускане на ногайските татари били необитаеми. Българските преселници се съгласяват и избират равно място край река Сарата на мястото на ногайско село. Те пристигат тук през късната есен на 1830 г. и преди настъпването на студеното време успяват да направят временни къщи. Руските власти им помагат с храна и фураж. През пролетта на 1831 г. българите започват да се установяват напълно.
С указ на руския цар селото получава името Камчик през 1832 г. заедно с други нови селища.
Подобно на другите заселници, жителите на Камчик получават статут на чуждестранни колонисти – специална категория на руската селска класа, при която селският ред е подчинен на областния началник. Те са освободени от някои данъци и военна служба и получават правото свободно да се прехвърлят в други имения.
Българските преселници са предимно земеделци. В началото те трудно свикват със сухите степи в района, но постепенно благодарение на трудолюбието си успяват да постигнат стабилна реколта. В трудни години получават заем от държавата. Населението основно задоволява самостоятелно нуждите си от битови и стопански продукти.
С течение на времето Камчик се разраства, построени са улици, а през 1842 г. е открито еднокласно училище, което се финансира от селския орден. В училището има учител и един клас с 30 ученици. В края на XIX в. в селото вече има две училища: министерско и земско, както и църковно девическо училище.
От самото начало в селото има дървен, а след това каменен параклис. Църквата „Света Троица“ е построена с дарения на селото и осветена през 1871 г.
От 1872 г., когато българското заселване в Бесарабия, е отменено и българските селища преминават под юрисдикцията на общите институции, Камчик е включено териториално в Акермански район. На жителите на селото е отнет статутът на преселници и от този момент нататък те са облагани с общи данъци, призовавани са в руската армия, училището се издържа от държавата и т.н.
По непълни данни около 400 души са мобилизирани в руската армия за Първата световна война, много от тях загиват. Поради това при преброяването през 1930 г. броят на жителите е 2917, по-малко, отколкото в началото на XX век. През 1918 г. регионът е окупиран от румънски войски и навсякъде е въведен румънският език. Мъжете са призовавани в румънската армия.
Съгласно пакта „Рибентроп-Молотов“ на 28 юни 1940 г. Бесарабия е присъединена към СССР, а през юни 1941 г. отново е окупирана от румънски войски. По време на втората окупация почти цялото мъжко население е отведено на трудовия фронт в Румъния (кунцетралия). През август 1944 г. съветските войски си възстановяват контрола върху селото. През първите години на съветската власт по един или двама мъже от всяко домакинство са мобилизирани на трудовия фронт, за да работят в предприятията в Донбас и Урал; извършват се масови реквизиции на зърно и колективизация, които в съчетание със суша и слаба реколта води до глад. През 1946 г. са организирани три земеделски стопанства: „К. Маркс“, „Енгелс“, „Искра“.
През 1945 г. с постановление на ПВС на Украинската ССР село Камчик е преименувано в Зоря. От 1 юли 1956 г. трите стопанства се обединяват в едно стопанство – колхоз „Зоря“, който три години по-късно получава името „Дружба“.
В селото е основан дома на културата, в който се прожектират филми и функционират самодейни художествени колективи, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци, клубове по шахмат и дама и др. В края на 60-те години на ХХ век в центъра на селото е построен стадион и е създаден футболен отбор, започва да работи клуб по свободна борба.
70-80-те години на ХХ век се характеризират с бързо развитие на селото във всички сфери.
На 20 март 2024 г. е предложено преименуването на селото на Камчик, съгласно оригиналното му наименование; предстои решението да се гласува от Върховната Рада.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Няма точни данни относно броят на семействата, които се заселват в селото през 1830 – 1831 г. Според „Ревизската приказка“ (преброяване от 1835 г.) броят на жителите е 310 души: 149 мъже и 161 жени. През следващото десетилетие продължават да пристигат нови преселнически семейства.
През 1848 г. населението е 464 жители, през 1871 г. – 1119 души, а в началото на XX в. достига 3117 души. Според преброяването от 1988 г. населението на Камчик е 6025 души, но до края на 2009 г. спада на около 5020 жители.
Според последното преброяване 91,4% от населението на селото използва български език в ежедневието си.[3]
Символи[редактиране | редактиране на кода]
С решение на сесията на Зорянския селски съвет № 620-VII от 22 август 2018 г. са утвърдени герб и знаме на селото. На тях е изобразено изгряващо слънце като символ на надеждата за нов ден, нов живот, ново прераждане. Параклисът символизира църквата „Света Троица“, като символ на вярата и обединението на жителите на селото. Цветовете също имат своето значение – златният (жълт) цвят е символ на богатство, справедливост и просперитет; сребърният (бял) цвят е символ на чистота и невинност, а синият цвят – на достойнство и мир.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Камчик е разположено в умерения климатичен пояс.
 Камчик 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 1,7 | 2,5 | 6,6 | 14 | 20,1 | 24,2 | 26,4 | 26,1 | 21,9 | 15,8 | 9,2 | 4,5 | 14,4 |
| Средни температури (°C) | −1,2 | −0,2 | 3,5 | 10,2 | 16,1 | 20 | 22 | 21,6 | 17,5 | 11,9 | 6,1 | 1,7 | 10,8 |
| Средни минимални температури (°C) | −4 | −2,9 | 0,5 | 6,5 | 12,1 | 15,9 | 17,6 | 17,2 | 13,2 | 8 | 3,1 | −1 | 7,2 |
| Средни месечни валежи (mm) | 32 | 33 | 26 | 32 | 44 | 59 | 54 | 39 | 41 | 24 | 34 | 37 | 455 |
| Източник: CLIMATE-DATA.ORG | |||||||||||||
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центъра е изграден парк с кестенови дървета. В близост до парка се намира Музей на българската култура. Църквата „Света Троица“ е на над 150 години.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Мететелов (1859 – 1932), български офицер и военен юрист, генерал-майор
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Драгнева, Светлана. В българското село Заря в Бесарабия излизат с инициатива да върнат историческото име на селото // ГЛАС ПРЕСС. 2022-05-24. Посетен на 2022-10-07. (на български)
- ↑ Комітет з питань організації державної влади підтримав перейменування низки населених пунктів, назви яких містять символіку російської імперської політики або не відповідають стандартам державної мови, 4 април 2024 г.
- ↑ Розподіл населення за рідною мовою, Одеська область (у % до загальної чисельності населення) - Регіон, Рік, Вказали у якості рідної мову (2001(05.12)). database.ukrcensus.gov.ua. Банк даних Державної служби статистики України.