Камчик
 |
| Камчик Зоря | |
| — село — | |
  | |
,_%D0%97%D0%BE%D1%80%D1%8F_01.jpg) | |
  Камчик  Камчик | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Белгородднестровски район |
| Надм. височина | 18 m |
| Население | 5528 души (2001 г.) |
| Основаване | 1830 г. |
| Пощенски код | 68251 |
| Телефонен код | +380 4848 |
| МПС код | BH, НН / 16 |
| Камчик в Общомедия | |
Камчик (на украински: Камчик) е село в югозападна Украйна, разположено в Белгородднестровски район на Одеска област. Населението му е около 5528 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е на 18 m надморска височина в областта Буджак, на 4 km югоизточно от районния център Сарата и на 37 km северозападно от бреговете на Черно море.
Селото е разположено в долина, на левия бряг на река Сарата, която се влива в езерото Сасик, на магистралата Одеса – Рени.
Землището на селото е 426 ха. Земите на общината са подходящи за отглеждане на зърнени, маслодайни и овощни култури и лозя. Разширено животновъдство (крави, свине, домашни птици).
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано през 1830 година от български преселници в Руската империя, представители на редица села, разположени по поречието на река Камчия в България. Името на селото произлиза от района на реките Луда и Голяма Камчия, от който са преселниците.[1]
След Руско-турската война от 1828 – 1829 г. започва второто масово преселване на българи в Бесарабия. Руските власти ги убеждават да се заселят в бившите държавни земи в Акермански окръг, които след окончателното напускане на ногайските татари били необитаеми. Българските преселници се съгласяват и избират равно място край река Сарата на мястото на ногайско село. Те пристигат тук през късната есен на 1830 г. и преди настъпването на студеното време успяват да направят временни къщи. Додяха в Буджак българти с храна и фураж. През пролетта на 1831 г. българите започват да се установяват напълно.
С указ на руския цар селото получава името Камчик през 1832 г. заедно с други нови селища Кулевча, Дельжилер.
Подобно на другите заселници, жителите на Камчик получават статут на чуждестранни колонисти – специална категория на руската селска класа, при която селският ред е подчинен на областния началник. Те са освободени от някои данъци и военна служба и получават правото свободно да се прехвърлят в други имения.
Българските преселници са предимно земеделци. В началото те трудно свикват със сухите степи в района, но постепенно благодарение на трудолюбието си успяват да постигнат стабилна реколта. В трудни години получават заем от държавата. Населението основно задоволява самостоятелно нуждите си от битови и стопански продукти.
С течение на времето Камчик се разраства, построени са улици, а през 1842 г. е открито еднокласно училище, което се финансира от селския орден. В училището има учител и един клас с 30 ученици. В края на XIX в. в селото вече има две училища: министерско и земско, както и църковно девическо училище.
От самото начало в селото има дървен, а след това каменен параклис. Църквата „Света Троица“ е построена с дарения на селото и осветена през 1871 г.
От 1872 г., когато българското заселване в Бесарабия, е отменено и българските селища преминават под юрисдикцията на общите институции, Камчик е включено териториално в Акермански район. На жителите на селото е отнет статутът на преселници и от този момент нататък те са облагани с общи данъци, призовавани са в руската армия, училището се издържа от държавата и т.н.
По непълни данни около 400 души са мобилизирани в руската армия за Първата световна война, много от тях загиват. Поради това при преброяването през 1930 г. броят на жителите е 2917, по-малко, отколкото в началото на XX век. През 1918 г. регионът е окупиран от румънски войски и навсякъде е въведен румънският език. Мъжете са призовавани в румънската армия.
Съгласно пакта „Рибентроп-Молотов“ договора между СССР и фашистка Германия и престъпния таен протокол , през 1940 г., на 28 юни, Бесарабия е присъединена към СССР. Започва призивът за колективизация, национализация на земята, и репресии срещу „антисъветски елементи“.
На 23 юли 1941 г. по време на Втората световна война село Камчик е окупирано от румънски войски
По време на ВСВ мъжко население е отведено на трудовия фронт в Румъния (кунцетралия). На 23 август 1944 г. след Яско-Кишиновската операция селото отново е окупирано от съветските войски. В първите години на съветската власт селяните отново трябваше да изпитат големи трудности: един или двама мъже от всеки двор бяха мобилизирани на трудовия фронт, за да работят в предприятия в Донбас и Урал; масови репресии и реквизиции на зърно (хлебопроизводство) и колективизация, в резултат на което започва изкуствен глад, хората се подуват и умират. През 1946 г. са организирани три земеделски стопанства: „К. Маркс“, „Енгелс“, „Искра“.
През 1945 г. с постановление на ПВС на Украинската ССР село Камчик е преименувано в Зоря. От 1 юли 1956 г. трите стопанства се обединяват в едно стопанство – колхоз „Зоря“, който три години по-късно получава името „Дружба“.
В селото е основан дома на културата, в който се прожектират филми и функционират самодейни художествени колективи, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци, клубове по шахмат и дама и др. В края на 60-те години на ХХ век в центъра на селото е построен стадион и е създаден футболен отбор, започва да работи клуб по свободна борба.
70-80-те години на ХХ век се характеризират с бързо развитие на селото във всички сфери.
През 2003 г. е публикувана книгата на И. В. Златова и Ф. С. за сметка на бизнесмена Владов И.К.[2]
През 2012 г. е написана книгата "Камчик-Зоря" на М. А. Куртов. върху средствата на "СВК Дружба".
На 1 декември 2020 г. правомощията на Зорянския селски съвет приключват поради факта, че село Зоря става част от Саратската ОТГ.
На 20 март 2024 г. е предложено от потомци на първоначалните основатели на селото на Камчик, съгласно оригиналното му наименование; предстои решението да се гласува от Върховната Рада.[3] въпреки съпротивата на местната власт и нейните зорянски лидери.[4]
19 септември 2024 г Върховната Рада на Украйна официално върна историческото име на селото Камчик.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Няма точни данни относно броят на семействата, които се заселват в селото през 1830 – 1831 г. Според „Ревизската приказка“ (преброяване от 1835 г.) броят на жителите е 310 души: 149 мъже и 161 жени. През следващото десетилетие продължават да пристигат нови преселнически семейства.
През 1848 г. населението е 464 жители, през 1871 г. – 1119 души, а в началото на XX в. достига 3117 души. Според преброяването от 1988 г. населението на Камчик е 6025 души, но до края на 2009 г. спада на около 5020 жители.
Според последното преброяване 91,4% от населението на селото използва български език в ежедневието си.[5]
Символи
[редактиране | редактиране на кода]С решение на сесията на Зорянския селски съвет № 620-VII от 22 август 2018 г. са утвърдени герб и знаме на селото. На тях е изобразено изгряващо слънце като символ на надеждата за нов ден, нов живот, ново прераждане. Параклисът символизира църквата „Света Троица“, като символ на вярата и обединението на жителите на селото. Цветовете също имат своето значение – златният (жълт) цвят е символ на богатство, справедливост и просперитет; сребърният (бял) цвят е символ на чистота и невинност, а синият цвят – на достойнство и мир.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Камчик е разположено в умерения климатичен пояс.
 Камчик 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 1,7 | 2,5 | 6,6 | 14 | 20,1 | 24,2 | 26,4 | 26,1 | 21,9 | 15,8 | 9,2 | 4,5 | 14,4 |
| Средни температури (°C) | −1,2 | −0,2 | 3,5 | 10,2 | 16,1 | 20 | 22 | 21,6 | 17,5 | 11,9 | 6,1 | 1,7 | 10,8 |
| Средни минимални температури (°C) | −4 | −2,9 | 0,5 | 6,5 | 12,1 | 15,9 | 17,6 | 17,2 | 13,2 | 8 | 3,1 | −1 | 7,2 |
| Средни месечни валежи (mm) | 32 | 33 | 26 | 32 | 44 | 59 | 54 | 39 | 41 | 24 | 34 | 37 | 455 |
| Източник: CLIMATE-DATA.ORG | |||||||||||||
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В центъра е изграден парк с кестенови дървета. В близост до парка се намира Музей на българската култура. Църквата „Света Троица“ е на над 150 години.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Мететелов (1859 – 1932), български офицер и военен юрист, генерал-майор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Драгнева, Светлана. В българското село Заря в Бесарабия излизат с инициатива да върнат историческото име на селото // ГЛАС ПРЕСС. 2022-05-24. Посетен на 2022-10-07. (на български)
- ↑ Връщане на историческото име при съпротивата на местните власти
- ↑ Комітет з питань організації державної влади підтримав перейменування низки населених пунктів, назви яких містять символіку російської імперської політики або не відповідають стандартам державної мови, 4 април 2024 г.
- ↑ Връщане в Камчик
- ↑ Розподіл населення за рідною мовою, Одеська область (у % до загальної чисельності населення) - Регіон, Рік, Вказали у якості рідної мову (2001(05.12)). database.ukrcensus.gov.ua. Банк даних Державної служби статистики України.