Димитър Мететелов
| Димитър Мететелов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1881 – 1915 неизв. – 1921 |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Дата и място на раждане | 20 октомври 1858 г.
|
| Дата и място на смърт | |
Димитър Григоров Мететелов е български офицер, генерал-майор и военен юрист, офицер от Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), председател на Софийския и на Пловдивския военен съд, началник на Военно-съдебната част и Главен военен прокурор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Мететелов е роден през 1858 г. в с. Камчик[1], Руска империя. През 1881 г. завършва Второ Константиновско военно училище в Санкт Петербург, Руска империя и на 30 декември е произведен в чин подпоручик. Първоначално служи в 1-ва сапьорна рота, след което в Артилерийския полк, който през 1883 г. е преименуван на 2-ри артилерийски полк. На 30 август 1883 е произведен в чин поручик. През 1884 г., като поручик от 2-ри артилерийски полк е командирован за обучение в Александровската военноюридическа академия в Санкт Петербург, Руска империя, но през 1885 г. поради мобилизацията за Сръбско-българската война (1885) се завръща в България. Взема участие във войната и на 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан. През 1896 г. е произведен в чин майор. Продължава обучението си в Александровската военноюридическа академия и през 1900 г. се дипломира.[2]
На 2 май 1902 г. е произведен в чин подполковник, а на 19 септември 1906 г. в чин полковник. През 1911 г. излиза от печат книгата му „Лев Толстой и неговото учение“. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) през които полковник Мететелов е помощник-главен прокурор[3], след които на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор. От 1913 г. е Главен военен прокурор.[4] Уволнен е от служба на 11 октомври 1915 г., след което е уволнен и през 1921 година.
По време на военната си кариера служи в 62-ри пехотен полк, 40-и пехотен беломорски полк, 39-и пехотен солунски полк и в 11-и пехотен сливенски полк. Председател е на Софийския военен съд и на Пловдивския военен съд. Служи и като началник на Военно-съдебната част.[5]
Генерал-майор Димитър Мететелов умира на 18 август 1932 година.[6]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 декември 1881)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (1896)
- Подполковник (2 май 1902)
- Полковник (19 септември 1906)
- Генерал-майор (14 февруари 1914)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Второ Константиновско военно училище, Санкт Петербург, Руска империя (до 1881)
- Александровска военноюридическа академия, Санкт Петербург, Руска империя (1884 – 1885, неизв. – 1900)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Мететелов, Димитър. Лев Толстой и неговото учение. 1911.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според Танчев е роден в с. Бургуджии, Бесарабия
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 145. (Цит: ЦГВИА, ф. 348, оп. 1, ед. хр. 278, с. 944 – 950; ф. 430, оп. 1, ед. хр. 172, л. 75; ВИ, № 130, 21 декември 1900; Списък на генералите и офицерите (1885), с. 156; Списък на генералите и офицерите (1900), с. 58; Стоименов, Н. Статути..., с. 266, 271)
- ↑ Жечев, Николай. Болградската гимназия: сборник по случай 135 години от основаването ѝ. София, Културно-просветен център „Васил Априлов“, 1993. с. 96.
- ↑ Митев, Трендафил. Осемдесет години от балканските войни, 1912 – 1913. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995. с. 39.
- ↑ Македонски преглед, том. 27, 2004, Македонски научен институт, с. 104
- ↑ Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки. ПРЕСТАВЯМЕ МАТЕРИАЛ ЗА ГЕНЕРАЛ ДИМИТЪР МЕТЕТЕЛОВ, ПУБЛИКУВАН ПРЕДИ 30 ГОДИНИ.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 242.
