Каменица (община Каменица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.
| Каменица Македонска Каменица | |
| — град — | |
  | |
.JPG) Центърът на града с църквата „Успение на Пресвета Богородица“ | |
  Каменица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Каменица |
| Географска област | Осоговия |
| Площ | 14,3 km² |
| Надм. височина | 574 m |
| Население | 5147 души (2002) |
| Пощенски код | 2304 |
| Официален сайт | www.makedonskakamenica.gov.mk |
| Каменица в Общомедия | |
Каменица (на македонска литературна норма: Македонска Каменица) е град в Северна Македония, център на едноименната община Каменица (Македонска Каменица).
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен на река Каменица, десен приток на Брегалница в областта Осоговия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Каменица е малко българско село в Малешевска каза на Османската империя. Гробищната църква „Свети Илия“.[1][2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Каменица е населявана от 350 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каменица има 320 българи екзархисти.[4]
След Балканската война селото попада в Сърбия, а след това в Югославия. На 12 февруари 1915 година в в пограничната местност „Ваденик“ са заловени от сръбските окупатори 26 българи от Кочанско, бягащи от сръбския окупационен терор. Сръбските окупатори им крадат парите и по-новите дрехи, карат ги в Каменица, построяват ги в 3 редици и ги застрелват, след което избождат труповете им с щикове, а малко преди да ги застрелят пред очите им сръбските окупатори заколват българина Ангел Костадинов от село Луковица.[5]След Втората световна война селището нараства покрай разработването на съседния рудник Саса и в 1950 година става град. Прекръстено е на Македонска Каменица, за да се отличава от другите градове с името Каменица в Югославия, като Косовска Каменица, Сремска Каменица и други.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Васил Дим. Палашев от София е български кмет на Каменица от 15 юли 1944 до 9 септември 1944 година.[6]
На 28 август 1999 година е поставен темелният камък на църквата „Успение Богородично“.[1]
Според преброяването от 2002 година Каменица има 5147 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5096 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 14 |
| власи | 0 |
| сърби | 20 |
| бошняци | 8 |
| други | 9 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Каменица
Атанас Михалков Керифеин, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[8]
- Други
- Тодор Василев Попвасилев, български военен деец, подполковник, загинал през Междусъюзническа война при Султан тепе, погребан в селото[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Парохии при храмот „Свети пророк Илија“ – Македонска Каменица // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2013-10-30. Посетен на 29 март 2014 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 109
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 98
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 24
| ||||||||
| |||||
