Калище

Калище
	Калище
	Калище Калище
Общи данни
Население	351 души (15 март 2024 г.); 12,3 души/km²
Землище	28,604 km²
Надм. височина	606 m
Пощ. код	2431
Тел. код	07742
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	35434
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Ковачевци; Васил Станимиров ; (БСП – Обединена левица; 2011)
	Калище в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Калище.

Калище е село в Западна България. То се намира в община Ковачевци, област Перник.

Етимология

Според легендата млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище.

Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През 17 век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата, хората кръстили новото село с грозното име Калище.

География

Село Калище се намира в планински район на 1 километър от язовир „Пчелина“.

Отстои на 9 км южно от Ковачевци. Съседни на Калище са селата: Поцърненци, Егълница, Блатешница, Жабляно и Лобош.

Селото е от пръснат тип селища, множеството му махали са разположени из най-южните възвишения на планината Черна гора и по северните предпланински хълмове на Конявска планина. Средището му се намира недалеч от едноименната спирка на жп линията София – Кюстендил. Средната надморска височина на селото е 585 м.

История

Районът на днешното село Калище е бил населен още през древността. Доказателство за това са разкритото антично селище в местността „Хайдушки лак“ и некрополът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник, намерен в землището на селото, е Калищката стела, открита през 1963 година, съхранявана в Историческия музей, Перник.

През Средновековието село Калище е документирано за първи път в османските данъчни документи на Кюстендилски санджак. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където под същото име – Калища – е вписано към нахия Сирищник, прераснала по-късно в кааза, а от първата половина на XVIII в. до Освобождението то е неизменна част от кааза Радомир. Материално свидетелство от средновековния период е запазената до наши дни гробищна църква „Св. Атанасий“. Макар и намираща се в много лошо състояние и да се нуждае от възстановяване^[2], в нея има оцелял стенопис от 17 век, има и стари предмети, например два кръста. В днешната махала над футболното игрище има стар кръст от 15 век.

През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото има в помениците на Рилския манастир, в които се споменават имената на свещениците, предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища зачестяват особено след средата на XIX в., когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилската епархия.

През Възраждането, макар и с малко закъснение, жителите на Калища не остават чужди на общонационалния духовен подем. През 1878 г. те построяват новата и просторна църква „Св. Атанасий“, носеща името на стария селски храм.

Забележителности

В селото има фолклорна група, известна под името „Калищенските баби“, а също така и състав за стари градски песни.

Интерес представлява гробищната църква „Св. Атанас“.

Паметници

Паметник на опълченците (Калище)
Ценен културно-исторически паметник е каменната статуя на тракийски вожд от с. Калище, която се съхранява в Историческия музей, Перник.

Редовни събития

Землячески събор – провежда се през последната събота и неделя на месец юни
Сурова – празнува се между 13 и 14 януари

Личности

Родени в Калище

Асен Стоичков (1899 – ?), български офицер, полковник
Григор Динев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков^[3]
Иван Гърков (1841 – 1946), български опълченец
Методи Андонов (1932 – 1974), театрален и филмов режисьор
Тодор Стаменов, български революционер и опълченец
Яни Алексов, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, жител на София, Лазарет на МОО, носител на бронзов медал^[4]
Васил Бинев (р. 1957), актьор

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ „Св. Атанасий“ - с. Калище // Посетен на 14 ноември 2020.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] „Св. Атанасий“ - с. Калище // Посетен на 14 ноември 2020.

[3] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.

[1]

[2]

[3]

[4]