Светля (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Светля.
Светля | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 140 души[1] (15 март 2024 г.) 15 души/km² |
Землище | 9,377 km² |
Надм. височина | 693 m |
Пощ. код | 2449 |
Тел. код | 07727 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 65591 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Ковачевци Васил Станимиров (БСП – Обединена левица; 2011) |
Светля е село в Западна България. То се намира в община Ковачевци, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Светля е разположено в Югозападна България и е част от община Ковачевци, област Перник. Селото е отдалечено на около 50 км югозападно от гр. София и на 30 км в същата посока от гр. Перник, както и на 5 км западно от с. Ковачевци, на 3 км от село Сирещник.
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на османското владичество селото е известно като Празноглавци. Легендата разказва, че високопоставен представител на Османската империя минал през селцето, а жителите му се изпокрили в гората. Хората от свитата тръгнали да ги търсят а големецът рекъл: „Оставете ги тия празноглавци“. През 1919 година[2] селото е преименувано от Капитан Никола Петков и понастоящем носи името Светля. Къщата му и до днес е запазена здрава.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото продължава нагоре по Балкана и има много красива природа, река, която минава през селото.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В село Светля всяка година в навечерието на 13 срещу 14 януари се празнува Сурва. Това село е известно с най-добрата сурвакарска група не само в област Перник, но и в цяла България. Сурвакарската група на селото е носител на редица престижни награди от фестивали в България и чужбина. Кукерите са много и може да видите кукери, които са много разнообразни. Кукерите се събират в читалището и оттам тръгват.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 239.
|