Кале (Ени махала)
| Кале | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Даутбал |
| село | Ени махала |
| Археология | |
| Вид | крепост и селище |
| Епоха | Средновековие |
Кале (на гръцки: Φρούριο Αετού, Φρούριο Πετρωτού) е археологически обект край солунското село Ени махала (Петрото), Гърция.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Развалините на крепостта са на нисък хълм, наречен Кале (Καλές) източно от Ени махала, на източния бряг на Галик при вливането в нея на река Куру (Ксиропотамос).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е идентифицирана от Николаос Муцопулос в 2004 година с крепостта Аетос, спомената в един-единствен източник, византийския историк от XII век Никифор Вриений, който в своя труд „Исторически бележки“ споменава подробно съществуването на крепостта в при разказа за поражението в 1078/79 година на узурпатора Никифор Василаки от младия пълководец Алексий Комнин.[2] Текстът на Вриений (книга D,19) гласи:[1]
| „ | ... извън града. След като изоставиха правия път... те преминаха през така наречения Лити, откъдето тръгнаха към реката, която местните наричат Галик, минаха през нея близо до крепостта Аетос и навлязоха в равнината.
...εξήει της πόλεως. Καταλιπών δε την ευθείαν οδόν, ίνα ούτως λάθη του μικρού δειν αλάθητον, δια της λεγομένης Λητής διελθών, επεί προς τον ποταμό γέγονεν, ον Γαλλικόν καλούσιν οι εγχώριοι, διαπέρασαν τούτον εγγύς που του φρουρίου του Αετού καλουμένου και τον εκείσε υπερβάς αύλακα εχώρει δια της πεδιάδος.[1] |
“ |
Крепостта е построена през средновизантийския период, преди края на XI век. Възможен период на изграждане е управлението на Роман I Лакапин, през първите десетилетия на X век, когато в Македония са построени много крепости, за да се засили отбраната срещу Българското царство на цар Симеон I. Друг възможен период е началото на IX век, по време на управлението на Михаил II между 820 и 828 година, когато е известно, че в Македония са били построени различни срепости, отново поради българска заплаха.[1]
На мястото не са правени задълбочени проучвания.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планът на крепостта е по оста северозапад - югоизток. Периметърът на стените е бил 300 метра, а площта вътре в стените е малко над 5 декара, сравнително голяма за тогавашните стандарти площ, което показва, че на хълма е имало и селище, а не просто крепост. Това предположение се подсилва от факта, че нито укреплението е било особено силно, нито хълмът е особено недостъпен. В най-високата точка доминира масивна правоъгълна кула, която е оцеляла на значителна височина, около 3 метра, и се вижда от разстояние. Размерите ѝ са приблизително 8 х 8,5 метра с дебелина на стените 2 метра. Изградена е с варовикови камъни с вмъкната керамика в пространствата, свързани с варов хоросан. В приземния етаж на кулата от южната страна се вижда дълга тясна цистерна с размери 2,5 х 0,8 метра. Стените на укрепленията са в много по-лошо състояние от кулата. Голяма част от тях е покрита с растителност, но очертанията на укреплението се виждат. Най-запазената част от заграждението е от южно-югоизточната му страна с дебелина 1,5 метра и височина не повече от 1 метър. Тази страна на крепостта е отделена с малък хребет от съседния равен хълм и е била най-уязвима отбранително. Останалите страни на крепостта имат стръмен наклон и осигуряват естествена защита. Вътре и извън крепостта се виждат няколко каменни купчини, които очевидно са останки от сгради. На няколко метра северно от кулата, близо до северната стена има яма, дълбока около 3 метра, която може да е била таен тунел.[1]
