Направо към съдържанието

Кадмус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кадмус
القدموس
— град —
35.1014° с. ш. 36.1611° и. д.
Кадмус
Страна Сирия
МухафазаМухафаза Тартус
НахияКадмус
Надм. височина796 m
Население5551 души (2004 г.)

Ал-Кадмус (на арабски: القدموس) е град в северозападна Сирия, който административно попада в Мухафаза Тартус, намиращ се североизточно от Тартус и 14 km (8,7 mi) югоизточно от Baniyas. Близките населени места включват Каф Ал-Джаа и Масиаф на изток, Уади Ал Уюун и Ал-Шейх Бадр на юг, Хамам Уасел, ал-Камсия и Матен Ал-Сахел на югозапад, Таанита на запад, Ал Аназе на северозапад и Дейр Мама на североизток. Той се намира на изток от Средиземноморското крайбрежие и руините на замъка му стоят на плато на около 850 m над морското равнище и точно над града.[1]

Според Сирийското Централно статистическо бюро, Кадмус има население от 5551 при преброяването от 2004 година. Той е административен център на едноименната нахия („окръг“), включваща 25 населени места с общо население от 22 370 през 2004 година.[2] Жителите на нахията са предимно Исмаилити и Алевити, като всяка от двете групи представлява около 50% от населението. Селата и в околните нахии са основно заселени с алевити.[3]

Кадмус е известен с археологическата си история и със средновековния си замък, който е служил като седалище на общността на Исмаилитите в Сирия, известни като Асасини по време на кръстоносната епоха. Днес замъкът се намира до голяма степен в руини и, заедно с някои разпръснати къщи от Османската епоха в града, служи като туристически обект. В Кадмус има и голяма джамия с осмостенно минаре. Градът е център на тютюневата промишленост на Сирия.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Градът е кръстен в чест на Кадъм, който е бил Финикийски принц, известен с въвеждането на оригиналната Финикийска азбука—Φοινίκων γράμματα Феникон граммата, „Финикийски букви“ в езика на гърците.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Кадмус е топъл и умерен. През зимата има много повече валежи, отколкото през лятото. Според класификацията на Köppen-Geiger климатът там се определя като Csa. Средната годишна температура на въздуха е 16,2 °C (61,2 °F). Около 1 286 mm (50,63 in) валежи падат всяка година.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековен период

[редактиране | редактиране на кода]

Крепост Ал-Кадмус е завладян от кръстоносния крал Боемунд I Антиохийски през 1129 година.[4] В 1130 – 31 замъкът е завладян отново от местните мюсюлмански сили. Крепостта по-късно е продадена на Исмаилитите (известни тогава като Асасини) през 1132 година от мюсюлманския емир на Ал-Кахф Сайф Ал-Мулк ибн Aмрун.[5] Към 1167 ученият Вениамин Туделски пише, че Кадмус служи за основно седалище на асасините.[6] Въпреки че подробностите в информацията за това за малко, Кадмус сменя собственика си още няколко пъти, преди да остане твърдо под контрола на кръстоносците.[7]

Замъкът Кадмус е завладян от Мамелюкския Султанат на Байбарс през 1273 година.[8][9] Той остава под прекия контрол на Исмаилитите, макар и като верни поданици на султаната. Така е и по време на царуването на Султан ен-Насир Мохамед (1294 – 1340).[10] когато северноафриканският учен Ибн Батута посещава Ал-Кадмус през 1355 г.-Той отбелязва, че селището е част от niyabah („управителството“) в Масяф и е в зависимост от Триполи. По-късно този управител е бил отстранен от Триполи и се прехвърля в Дамаската провинция през 1412.[11] Данъците върху памучен плат и коприна са били отменени в района от Султаните в края на 15 век.[12]

Османската ера

[редактиране | редактиране на кода]

През 1683 година, по време на османския период, мюсюлмански учен Абд ал-Гани Ал-Набулси посети Ал-Qadmus и посочи отново крепостта е принадлежала на Tanukhi клан, арабско племе, който е основан през Batanea района на Южна Сирия по време на византийското владичество и са мигрирали на север.[13]

През 1830-те години на Ибрахим Паша от Египет, за да унищожи крепостта Ал-Qadmus по време на Khedivate египетското нахлуване в Levant. Ал-Qadmus е място Исмаилитов власт по това време.[14] това е също и център на район, който съдържа 177 села. Водещите семейства на града, и такива, където эмиры идват от, са Hejawiyah и Suwaydaniya.[15] през 1840-те години на Исмаилитов шеф на Ал-Qadmus успешно лобира Срещу власти с молба да разреши на Исмаилитов преместване на изоставен град Саламия, източно от хамы.[16] натиск от страна на околните Алавитов сърцето принуди много хора емигрират в града Саламия, въпреки че градът е запазил своето политическо и икономическо значение за региона и заема водеща роля в централната крайбрежната планинска верига, подобна на тази, която се играе Сафита. Ал-Qadmus жители в специализирани търговско-занаятчийски занаяти. Градът е място за земеделските производители от Ал-Annazah, Талина и Ал-Шайх Бадр и износа на селскостопански продукти пространство в големите градове, като Хулиган, Триполи и Бейрут.[17]

Докато повечето Исмаилитов в Сирия, предадоха своята вярност Касим Шахи линия на Ага Хан III през 1887 г., Исмаилитам Qadmus и Масиаф още е свързана с Мухаммадом Шахи линия. Те са известни като „Джа'afariya“ секта и 1990-те години те насчитывали около 15 000.[18] квартал на град Саламия, където много от Ал-Qadmus жители се заселили е обявен за „Ал-Qadamisa“, след като в града им произход.[19]

Модерната ера

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1918 г., по време на сирийските крайбрежни въстание начело Салех Ал-Али срещу заемане на френските власти, френските войски, новозеландският контингент в Ал Qadmus се опита да започне атака срещу Ал-Али бастион в близкия Ал-Шайх Бадр. Ал-Али и неговите сили, и след победата си над французите в района на селото Уади Ал-Оюн. Тъй като Исмаилиты лидерство в Ал Qadmus са сключили съюз с французите, Ал Али нападна града веднага след това. Френските войски, дошли на помощ на своите съюзници, но са били разбити за втори път на 21 февруари 1919 година.[20] от юли 1919 г. на френски и Ал-Али са сключили мирен договор, но той е бил счупен от бившия, когато с тяхната база в Ал Qadmus, те изгори до основи село Кафф Ал-Джаз. Впоследствие Ал-Али започна контраатака срещу Ал-Qadmus.[21]

Преди да се качат Баасисткого на правителството през 1963 г., в застроени райони Ал-Qadmus е в голяма степен са насочени на юг и на изток от крепостта, където повечето къщи са построени в тясно сътрудничество. Тази област се съдържа стария базар („пазар“) и Исмаилитов джамия. През 1970-те и 1980-те години, по време на президентството на Хафеза Ал-Асад, градът се разширява на север, в посока Изток-Запад път, свързващ Масиафа и Baniyas. В пресечната точка На тази магистрала се превърна в търговски център на града. Туризъм-ориентирано развитие, ръководено от частни изпълнители започва в края на 1980-те години, са концентрирани главно в северната част на крепостта, в източната част на града по главната магистрала и южно от магистралата Изток-Запад. Районът привлича туристи най-вече от други райони на Сирия, в това число-висок дял на Исмаилиты от други градове.

Политическото и социално-икономическото значение на Кадмус в региона значително намалява след 1970 година. Това е отчасти свързано с напредъка в близост Ал-Шайх Бадр в областния център, който измести фокуса от Ал-Qadmus, с жители в района на Ал-Шайх Бадр услуги. Освен това, постепенното развитие и подобряване на транспортната инфраструктура между Банияс и неговите предградия го направи по-лесно за хората турска баня служба, Ал Annazah и Талин, за да пътуват в Банияс, вместо Ал-Qadmus.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ainsworth, W. Harrison, ed. (1852). The New Monthly Magazine and Humorist. 94. Chapman and Hall.
  • Bosworth, Clifford Edmund (1989). The Encyclopaedia of Islam: Fascicules 111 – 112 : Masrah Mawlid, Parts 111 – 112. BRILL. ISBN 978-90-04-09239-6.
  • Daftary, Farhad (1992). The Isma'Ilis: Their History and Doctrines. Cambridge University Press. ISBN 0-521-42974-9.
  • Daftary, Farhad (1998). A Short History of the Ismailis: Traditions of a Muslim Community. Edinburgh University Press. ISBN 0-7486-0904-0.
  • Daftary, Farhad (2007). The Isma'ilis: Their History and Doctrines. Cambridge University Press. ISBN 0-521-85084-3.
  • Holt, Peter Malcolm (1995). Early Mamluk Diplomacy, 1260 – 1290: Treaties of Baybars and Qalāwūn with Christian Rulers. BRILL. ISBN 90-04-10246-9.
  • Jidejian, Nina (1980). Tripoli Through the Ages. Dar el-Mashreq Publishers.
  • Lee, Jess (2010). Syria Handbook. Footprint Travel Guides. ISBN 1-907263-03-9.
  • Lyde, Samuel (1860). The Asian Mystery Illustrated in the History, Religion, and Present State of the Ansaireeh Or Nusairis of Syria. Longman.
  • Moosa, Matti (1987). Extremist Shiites: The Ghulat Sects. Syracuse University Press. ISBN 0-8156-2411-5.
  • Raphael, Kate (2011). Muslim Fortresses in the Levant: Between Crusaders and Mongols. Taylor & Francis US. ISBN 0-415-56925-7.
  • Shora, Nawar (2008). The Arab-American Handbook: A Guide to the Arab, Arab-American, and Muslim Worlds. Cune Press. ISBN 1-885942-14-1.
  • Sluglett, Peter (2010). Syria and Bilad al-Sham under Ottoman Rule: Essays in Honour of Abdul Karim Rafeq. BRILL. ISBN 90-04-18193-8.
  • Stevenson, William Barron (1907). The Crusaders in the East: A Brief History of the Wars of Islam with the Latins in Syria During the Twelfth and Thirteenth Centuries. Cambridge University Press.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Great Britain-Naval Intelligence Division. Syria: April 1943. (1944). Page 416.
  2. ↑ General Census of Population and Housing 2004. Syria Central Bureau of Statistics (CBS). Tartus Governorate. (in Arabic)
  3. ↑ Shora, 2008, pp. 226 – 230. Article written by Joshua Landis and was published on 2005-07-28.
  4. ↑ Stevenson, 1907, p. 128.
  5. ↑ Bosworth, 1989, p. 789.
  6. ↑ Daftary, 1992, p. 5.
  7. ↑ Lee, p. 179.
  8. ↑ Raphael, p. 106.
  9. ↑ Holt, p. 263.
  10. ↑ Daftary, 2007, p. 402.
  11. ↑ Bosworth, 1989, p. 291.
  12. ↑ Jidejian, 1980, pp. 79 – 80.
  13. ↑ Lyde, 1860, p. 46.
  14. ↑ Ainsworth, 1852, p. 88.
  15. ↑ Bibliotheca Sacra and Theological Review. 5. (1848). Allen, Morrill, and Wardwell.
  16. ↑ Daftary, 1998, p. 202.
  17. ↑ Balanche, Fabrice. La région alaouite et le pouvoir syrien. Karthala Editions, 2006. ISBN 2845868189.
  18. ↑ Daftary, 1998, p. 203.
  19. ↑ Sluglett, 2010, p. 493.
  20. ↑ Moosa, 1987, p. 282.
  21. ↑ Moosa, 1987, p. 283.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Al-Qadmus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кадмус&oldid=11940523“.