Йотуните (на старонорвежки: jötunn или jotun, в мн. ч. jötnar, превод „ненаситни“) са великани в скандинавската митология, обитаващи Йотунхайм и Утгард — най-крайните северни и източни райони на Земята (според съответните представи за устройството й). Наследници са на потомците на ледения великан Имир, наричат ги още и хримтурси. В по-късната скандинавска традиция йотуните са известни като тролове.
Според митовете те са се появили се в света преди боговете и хората. Йотуните са врагове на боговете аси (които същевременно воюват и с друга група божества, наречени вани); ламтят за жените им и чудесните им предмети. Основен техен противник е бог Тор, защитаващ от тях Асгард и човешкия свят Мидгард. Въпреки враждебността си едни към други, между асите и йотуните има любовни връзки и бракове. От връзката на Локи (самият той е роден от йотуни) с великанката Ангрбода се раждат Хел, Йормунганд и Фенрир. Великанката Скади, дъщеря на Тяци е съпруга на бог Ньорд, а бог Фрейр се сватосва за Герд, дъщеря на Гимир, Тор има връзка с Ярнсакса, от която се ражда Магни и др.
Някои от йотуните са известни с голямата си мъдрост или магически умения. Такива са Бьолторн, дядо на Один, който предава на внука си магическите руни; Вафтруднир, състезавал се с Один по мъдрост; великанът-строител (с неизвестно име) на Асгард[1]; Скрюмир и др. Великан-йотун е вероятно и Мимир, пазителят на извора на мъдростта, намиращ се под ясенаИгдрасил.