Йордан Хаджиев

Йордан Хаджиев
Роден	23 август 1933 г. Бяла черква, Царство България
Починал	31 януари 2019 г. София, България
Националност	България

Йордан Тодоров Хаджиев е български писател (автор на разкази, автобиограф, драматург, сценарист, романист) и юрист.

Биография

Хажиев е роден в село (днес град) Бяла черква, Търновско, на 23 август 1933 г.

Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години посвещава на юриспруденцията.

През годините на социализма общува със „заточените“ в село Боженци писатели и поети Станислав Сивриев, Орлин Василев, Андрей Германов.

Съавтор е заедно с Владимир Ганев на сценария на филма „Игра на любов“ (1979). Член е на Сдружението на български писатели.

Умира в София на 31 януари 2019 г.

Творчество

• „Характерни особености на габровския хумор“ (1972, монография, в съавторство)
• „Апартамент „Мона Лиза“ (1975, разкази)
• „Игра на любов“ (1979, сценарий, в съавторство)
• „Небето на дядо“ (1981, разкази)
• „Наивна любов“ (1985, разкази)
• „Семеен портрет“ (1989, роман)
• „Почивка на море“ (повест)
• „Смей се, Нушо!“ (пиеса)
• „Нататък“ (2008)
• „Из моя век“ (2008)
• „Попътно“ (2009)
• „То беше що беше“ (2014, автобиография)

Творбите „Из моя век“ (2008) и „То беше що беше“ (2014) са на говорещи книги и за незрящи.

Награди

• Годишна награда за проза на СБП (2004)
• Априлова награда през 2005 г. за цялостно литературно творчество (пръв лауреат)
• Априловска награда за проза през 2015 г. за автобиографичната му книга „То беше що беше“
• Почетен гражданин на Габрово, 2014

Външни препратки

• За речта му при обявяването на Йордан Хаджиев за почетен гражданин на Габрово
• Публикация на СБП за смъртта на Йордан Хаджиев
• Публикация в Габровс Daily
• Интелектуалците, репресирани от Народния съд
• За съобщението от кмета на Бяла черква
• Произведения на Йордан Хаджиев в Моята библиотека