Андрей Германов
| Андрей Германов | |
| български поет и преводач | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | редактор |
| Литература | |
| Период | 1951 – 1981 |
| Жанрове | стихотворение, роман |
| Семейство | |
| Съпруга | Римма Германова |
| Деца | Александра (р. 1959), Димитър (р. 1967)[1] |
Андрей Димитров Германов е български поет и преводач.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 юни 1932 г. в с. Цонево, община Дългопол, област Варна.
През 1955 г. завършва руска филология в Софийския държавен университет и става учител по руски език в Дългопол. През 1957 г. се премества в София и започва работа като редактор във в-к „Народна младеж“, в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, като зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“ и като главен редактор на сп. „Пламък“.
През 1951 – 52 г. публикува първите си стихотворения.[2]
Превежда стихове от повече от 90 руски, украински, беларуски и др. поети, между които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Семьон Надсон, Александър Блок, Сергей Есенин, Александър Твардовски, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Нил Гилевич, Максим Танк, Егише Черенц, Едуард Межелайтис и др.[2]
Автор е на десетина книжки със стихове и поеми за деца. Най-известните от тях са „Всяка заран“, „Огледалце“, „Олелии“, „Змей на вратата“ и „Чешмата под снега“. Стихосбирките му за деца са илюстрирани от Михалис Гарудис, Мира Йовчева, Иван Димов, Красимира Михайлова.[3]
Умира в София от инсулт през 1981 г.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“[4]
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]
През 2007 г. община Варна учредява награда за млад автор на името на Андрей Германов, чийто първи носител е Павел Цветков.[5]
През 2010 г. е поставена паметна плоча върху стената на сградата, в която живее в София, на ул. „Венелин“ 24.[6]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]По-важни книги:
- 1962 – „Работнически влак“ (стихове)
- 1964 – „Родов герб“ (стихове)
- 1965 – „Равноденствие“ (стихове)
- 1967 – „Да ме запомниш“ (стихове)
- 1970 – „Преображения“ (стихове)
- 1970 – „Като въздишка“ (лирика)
- 1970 – „Мост“ (стихове)
- 1974 – „Четиристишия“ (стихове)
- 1974 – „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми“ (в съавторство с Иван Николов)
- 1976 – „Нови четиристишия“
- 1979 – „Самоубийствено живеем“
- 1981 – „Шаячни момчета“ (спомени)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Римма Германова, Биография на Андрей Германов, „Литературен свят“.
- ↑ а б Биографична справка за Андрей Германов Архив на оригинала от 2016-10-27 в Wayback Machine., мемориален сайт germanov.info.
- ↑ Биографична справка за Андрей Германов Архив на оригинала от 2017-02-14 в Wayback Machine., сайт на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
- ↑ Поезия на Павел Цветков Архив на оригинала от 2017-02-13 в Wayback Machine., сп. „Простори“, ноември 2007 г.
- ↑ „Откриване на паметна плоча на поета Андрей Германов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 4 ноември 2010 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Андрей Германов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Поезия и писма на Андрей Германов в Литернет
- Из „Четиристишия“ на Андрей Германов Архив на оригинала от 2007-05-06 в Wayback Machine., litclub.com
- За него
- Антоанета Алипиева, „А нима това беше животът?“ (Андрей Германов)“, LiterNet, 21 февруари 2004 г. (първа публикация в Антоанета Алипиева, „Четене на себе си“, Варна, 1998)
- Найден Вълчев, „Думи за Андрей Германов“, в-к „Литературен форум“, броеве 5 – 9, 2001 г.
- Найден Вълчев, „Слънчевият мъжки глас на поезията. Странички за Андрей Германов“ Архив на оригинала от 2017-02-14 в Wayback Machine., в-к „Нова Зора“, бр. 20, 22 май 2007 г.
- Никола Иванов, „Поезията на Андрей Германов“, „Литературен свят“, бр. 48, февруари 2013 г.
- Кирил Момчилов, „Да нарисуваш пролетна гора: Как Андрей Германов написа стихотворение по... поръчка?“, в-к „Дума“, бр. 161, 16 юли 2011 г.
|
