Направо към съдържанието

Инешкипазия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Инешкипазия (на ерзянски: Ineškipazněń Kemema) е традиционна политеистична религия на ерзяните, съдържаща елементи на пантеизъм. Названието произлиза от името на върховния бог Инешкипаз. Типологично вярата на ерзяните е близка до мифологията на Шумер, Древна Гърция, Римската империя, германите, скандинавите, славяните.

Инешкипазията се практикува широко сред ерзяните, паралелно с православното християнство, в рамките на двуверието. Много често по време на някой от дванадесетте велики празници се извършват и традиционни ерзянски култови ритуали.[1] Едва 2 % от ерзяните са привърженици на чистата инешкипазия и не практикуват християнство.[2]

Йерархичните религиозни структури – такива като духовно управление, център, мисия, религиозни учебни заведения и т.н., не са характерни за инешкипазията. Социалната основа на традиционната религия на ерзяните са семейството, родът и общността. Традицията на обучение и подготовка на жреци е била напълно изгубена още през XVIII ст. От ХІХ век насам за ерзянски жреци са избирани главно жени, много рядко – мъже. Мокша, най-близкият до ерзяните народ, практически напълно е изгубил традиционните си вярвания и изцяло е приел християнството.[3]

Обреди

[редактиране | редактиране на кода]

Ерзяните никога не са имали идоли или изображения на богове. Те са почитали единствено природните стихии, свещените дървета – дъб, липа, бреза, бряст, пред които са правили жертвоприношения, но никога не са ги считали за божества. Ерзяните са вярвали в единен върховен бог, от когото според тях зависел целият видим и невидим свят. Ерзяните, терюханите и каратаите (мордовски етнически групи) го наричат Паз, Верепаз, Инешкипаз.[4]

Молитвените обреди (на ерзянски: oznoma) постоянно съпровождат ерзяните – от рождението и до смъртта.

По-главни са следните:

  • „Лемен путома кой“ (на ерзянски: Lemeń putoma koj) – обред на именуването, даване на име на новороденото.
  • „Тундон илтема кой“ ((на ерзянски: Tundoń iĺtema koj) – обред за посрещане на пролетта. Обредът се извършвал, когато жените посрещали първите прелетни птици и молили богинята на Земята „Масторава“ да прати хубаво време по време на сеитба.
  • „Раскен Озкс“ (на ерзянски: Raśkeń Ozks – „Народно моление“) – обреден празник, народно (родово) моление. В миналото Раскен Озкс не се е провеждал често, а веднъж на 20 – 40 години; така че на едно поколение се е падало едно или две подобни събития. Последният Раскен Озкс се е провел на 25 септември 1629 година. Тогава правителството на Руската империя забранило да се провежда езическият ритуал и забраната действала 370 години. Но традицията на Раскен Озкс продължава да се подкрепя неофициално. Хората са се събирали на местата, където са се молили в миналото: в горите, на полетата, на гробищата. Всяка ерзянска волост е имала по няколко места за моления. Дори покръстените ерзяни тайно продължавали да принасят жертви на древните си богове.[5]
  • „Инетнен Ютамост“ (на ерзянски: Inetneń Jutamost – „Явление на Великите“) – обред на почитане на умрелите. Буквално се превежда като „Явление на Великите“. На всяко тържество или събиране ерзяните винаги поканвали своите предци. Това са един вид невидими нишки, свързващи миналото и настоящето на народа, които не позволяват да се забравят мъртвите. По време на ерзянските моления задължително звучи молитва-обръщение към предците.
  • „Кулицянт лайшемазо“ (на ерзянски: Kulycänt́ lajšemazo) – обред на оплакването, прощаване с починалия.

Пантеон на боговете

[редактиране | редактиране на кода]

Боговете на ерзяните се делят на земни и небесни. Земните са тези, които обграждат човека и са свързани с дома – „Кудава“ (kudo – „къща“), „Кардазава“ (kardaz – „двор“), „Юртава“ (jurt – „основата на къщата“). Някои земни богове олицетворяват плодотворието: „Норовава“ (norov – „плодотворие“), „Паксява“ (paksä – „поле“), „Вірява“ (viŕ – „гора“, ava – „жена“). Своя класификацию имат и небесните богове – в зависимост от „функциите“, които извълняват и силата им. Освен в единния и вечен бог ерзяните вярват и в създадените от него добри и зли духове. Според народните вярвания духовете, както и хората, се размножават и затова са много по света. Навсякъде, на всяко място, невидимо присъства някакво божество, което изпълнява заповедите на върховния бог или е назначено от него да управлява някоя част от Вселената.[4]

Светини

[редактиране | редактиране на кода]

„Великото дърво“ (Световно дърво) – ерзяните го считат за най-конкретната проява на организирания космос. Такива дървета, които олицетворяват универсалната концепция за света, са могли да бъдат мощен дъб, (на ерзянски: ěčke tumo), бреза, (на ерзянски: kilej), ябълка, (на ерзянски: umarina).[6] Характерни черти на такова дърво са устремените нагоре клони, голяма корона, мощен ствол, разклонени корени, които отиват дълбоко в земята. На неговите клони се събират боговете, за да решават съдбите на хората и Вселената. Образът на Великото дърво е тясно свързан с образа на „Великата птица“.[7] За ерзяните Великите дървета са свещени места, на които се провеждат моления. Една от най-важните функции на такова дърво е да защитава плодородието на ерзянските земи. По време на такива моления са се извършвали жертвоприношения: кръвта на заклания добитък се изливала върху корените на дърветата, а одраната кожа се закачвала на клоните. Този ритуал символизирал „хранене“ на Великото дърво – убежище на боговете. Ерзяните от селата Сабаево и Давидово в Кочкуровския район окачвали на клоните на дърветата ковчезите с мъртвите. Този обред символизирал изпращането на душата в задгробния свят. Великото дърво в този обред служило като портал в отвъдния свят.

„Великата птица“ (на ерзянски: Inenarmuń) – свещен образ в ерзянската митология.[8][9] Великата птица се превъплъщава в образите на гъска (на ерзянски: macej), лебед (на ерзянски: loksej), патка (на ерзянски: jaksärgo). Великата птица изпълнява функцията да създава обекти на природата, космическите сили, да урежда света.[10] Тя съчетава в себе си три стихии: земя (птицата може да ходи), вода (плава) и въздух (лети). В някои митове Великата птица се появява в образа на пратеник на боговете, като отива при старите хора и с човешки глас разказва загадки, които никой не може да отгатне.[11]

Няколко сюжета в ерзянската митология са свързани с Великата птица. В един от тях тя се гмурка на дъното на Първородния океан и вдига от там пясък и тиня, от които възниква сушата. Продължение на този мит е историята за по-нататъшното създаване на света от яйце, снесено от Великата птица в клоните на Великото дърво. От горната част на счупената черупка на яйцето било създадено небето, от долната – земята, от жълтъка – слънцето, от белтъка – луната. От други яйца се появили боговете, хората и животните. Образът на Великата птица присъства и в материалната култура на ерзяните. Например по време на разкопките на едно от древните селища на ерзяните е намерена пластина от ковано сребро с изображението на птица. Такива пластинки са били използвани като украшения от богатите жени, които ги носили окачени на шията си на нивото на корема за предпазване на утробата от магии и зли духове.

Инешкипазията през ХХІ век

[редактиране | редактиране на кода]

Ерзяните изповядват християнство (православие и лутеранство, разпространено от финландските проповедници през 1990-те години) и инешкипазия – политеистична религия с елементи на пантеизъм. На практика цялата национална интелигенция на ерзяните изповядва инешкипазия или лутеранство, тъй като за тях православието се асоциира с Руската православна църква (РПЦ) и русификацията.[12][13][14]

Ерзянската поетеса, журналистка и фолклористка Мариз Кемал организира общност на традиционната ерзянска религия. Този феномен се появява след създаването на Мордовската епархия на РПЦ през 1990. Тогава сред ерзянската интелигенция възниква идеята в богослужението да се въведе ерзянския език и по този начин да се възроди ерзянската идентичност поне в рамките на РПЦ. Крахът на тези надежди радикализира вярващите ерзяни и подтиква националната интелигенция да възроди етническата религия – религията на бога Инешкипаз.

Сред ерзяните, особено сред по-възрастните хора, е доста често срещано явление едновременно да се придържат и към християнските, и към ерзянските религиозни обичаи и обреди. В края на XIX – началото на ХХ век е широко разпространена практиката да се отбелязват православните празници, да се четат православни молитви и едновременно с това да се почитат ерзянските богове и да се четат ерзянски молитви. Например дори ерзяните, които редовно посещават православните храмове, често произнасят молитви към Вирава (ерз. Майка на гората) преди да започнат да събират горски плодове.[4]

Междурелигиозни конфликти

[редактиране | редактиране на кода]

Последователите на инешкипазията никога публично не са проявявали агресия към други религии и техните привърженици. Например действащият Инязор на ерзянския народ Сирес Боляен е в приятелски отношения с главата на Духовното управление на украинските мюсюлмани „Умма“ шейх Саид Исмагилов. Сирес Боляен поддържа тесни контакти и с татарските мюсюлмански общности в Република Мордовия.[15]

Но не така толератни са отношенията с РПЦ. Последователите на инешкипазия са в постоянна конфронтация с РПЦ, която е много агресивна по отношение съществуването на традицонната ерзянска религия.[16] Лидерите на ерзянското национално движение често публично обвиняват РПЦ в русификация на ерзянския народ и наричат Московската патриаршия „имперски инструмент на Кремъл“.[17] През 2007 г. в село Чукали, Великоигнатовски район на Република Мордовия по време на Раскен Озкс избухва конфликт между последователите на инешкипазия, от една страна, и ръководството на Република Мордовия и духовенството на РПЦ, от друга. Причината за конфликта е, че републиканската власт пренася празнествата от свещената могила Мааре на поляна близо до гората и предлага нов формат на празнуването: развлечения под звуците на рускоезична попмузика. В знак на протест ерзянските лидери завземат сцената и публично обявяват пред многохилядната публика, че рускоезичните песни и речите на руски език са „фарс“ и „поругаване на паметта на ерзянските войни, погребани на свещената могила Мааре“. Ерзяните масово напускат официалния празник и отиват до Мааре, където извършват моление. Конфликтът се разраства след като местното духовенство на РПЦ започва да агитира срещу отбелязването на празника Раскен Озкс.[18][19]

Но твърдението, че последователите на инешкипазията се отнасят критично към всички християни, е погрешно. В началото на 1990-те в Мордовия се появява Мокшано-ерзянска евангелско-лутеранска църква, основана с активната подкрепа на лутераните на Финландия. Създаването ѝ среща силна съпротива от страна на РПЦ, която разгръща агресивна информационна кампания срещу „фино-угорското сектанство“. Пасторите на новата църква се опитват да се доближат до хората като съчетават в богослужението елементи на православието (например, почитание на икони) с народните обичаи (ерзянски и мокшански народни носии, напеви и т.н.). На лутераните във Финландия такава еклектика не се харесва и те прекратяват подкрепата си. В резулатат на това РПЦ значително усилва позицията си сред фино-угорските народи на РФ.[20]

Общественото движение «Свободен Идел-Урал», чийто съучредител е Сирес Боляен, през 2019 г. публично обвинява властта в Република Мордовия в намеса в дейността на Атян Езем (ерз. „Съвет на старейшините“). В обръщението си Боляен посочва, че се нарушава принципът на отделяне на държавата от църквата и че републиканските власти спомагат за укрепването на привилегированото положение на РПЦ: „По цялата република властта предава на РПЦ помещения и парцели – без проблеми или бюрократични спънки“.[21]

Контакти с другите традиционни религии на Идел-Урал

[редактиране | редактиране на кода]

Инешкипазианското вероучение има малко общо с новоезическите култове в съвременните Русия, Украйна, Полша и частично прилича на традиционните вярвания на балтийските племена. Различни са пантеонът на боговете, както и базовите представи за живота и смъртта, времето и пространството, доброто и злото. За разлика от новоезическите култове при инешкипазията няма пълна историческа реконструкция на култовете и обредите. От гледна точка на теологията инешкипазията е най-близка до традиционните вярвания на фино-угорските народи на Идел-Урал: марийци и удмурти. Раскен Озкс са посещавали представители на марийските и удмуртски наионални движения, например удмуртският учен Алберт Разин.[22]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Филатов С. Б. Мордовское (эрзянское) язычество (эрзянь познэнь озномат) // Современная религиозная жизнь России. Опыт систематического описания / Отв. ред. М. Бурдо, С. Б. Филатов. – М.: Логос, 2006. – Т. IV. – С. 150 – 155. – 366 с. – 2000 экз. – ISBN 5-98704-057-4
  2. ↑ Шнирельман В. А. Назад к язычеству? Триумфальное шествие неоязычества по просторам Евразии // Неоязычество на просторах Евразии / Сост. В. А. Шнирельман. – ББИ, 2001. – С. 152 – 153. – 177 с. – ISBN 5-89647-050-9
  3. ↑ Попов Н. С. Мордвы верования // Религии народов современной России: Словарь / Ред-кол.: Мчедлов М. П. (отв. ред.), Аверьянов Ю. И., Басилов В. Н. и др.. – 2-е изд., испр. и доп. – М.: Республика, 2002. – С. 67 – 68. – 624 с. – 4000 экз. – ISBN 5-250-01818-1.
  4. ↑ а б в Петрянь Андю. Боги эрзян продолжают жить рядом с верой в Христа // Финноугория. Этнический комфорт (1(6)). 2009. Посетен на 2020-01-04. (на руски)
  5. ↑ Т. А. Салаева. Обряд „Раськень Озкс“ у мордвы-эрзи: традиции и современность. Журнал „Инновационная наука“ № 10, 2015, с. 31 – 32 (рос.)
  6. ↑ Мировое дерево в легендах и мифах народов мира. Аналитический обзор. // Посетен на 2020-04-22. (на руски)
  7. ↑ Описание мифологии МИРОВОГО ДЕРЕВА в культурах разных народов. | ВЕДГАРД экологическая социальная сеть // Посетен на 2020-04-22.
  8. ↑ Кильдюшкина И. К. „Иненармунь“ – визитная карточка Мордовии / И. К. Кильдюшкина, К. Г. Киселева, Л. Н. Липатова. // Центр и периферия. – 2015. – № 2. – С. 58 – 69.
  9. ↑ Юрчёнкова Н. Г. Иненармунь (Великая птица) в древнемордовской мифологии // Актуальные проблемы литературоведения и методики преподавания литературы. – Саранск, 1996
  10. ↑ «Иненармунь – буквально Великая птица, Святой Дух» | Резьба по дереву, кости и камню // Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2020-04-22.
  11. ↑ Великая птица Иненармунь // 2020-04-08. Посетен на 2020-04-17. (на руски)
  12. ↑ Газета „Эрзянь мастор“ : Архив номеров // Архивиран от оригинала на 2021-05-24. Посетен на 2020-04-06.
  13. ↑ Резолюция о духовном Возрождении ЭРЗЯ народа. | Эрзянь ки. Культурно-образовательный портал. // Архивиран от оригинала на 2017-05-18. Посетен на 2020-04-06.
  14. ↑ Сергей Филатов. Язычество, лютеранство и поиски национальной идентичности эрзянским народом // Посетен на 2020-04-30.
  15. ↑ Kevkst́emat raśkeń Ińazoront́eń // 2019-09-13. Посетен на 2020-04-05.
  16. ↑ Религия, национальное движение и право: проблемы взаимодействия (на материалах по Республике Мордовия) // Посетен на 2020-04-05.
  17. ↑ Газета „Эрзянь мастор“ : Архив номеров // Архивиран от оригинала на 2021-05-24. Посетен на 2020-04-05.
  18. ↑ "ЕдРо" против эрзянских богов // Посетен на 2020-04-05. (на руски)
  19. ↑ В России нарушается свобода совести. Мордовские чиновники пытались сорвать главное моление эрзян // Архивиран от оригинала на 2011-05-20. Посетен на 2020-04-05.
  20. ↑ Між музеєфікацією та політизацією // Посетен на 2020-04-06. (на украински)
  21. ↑ Ерзя і мокша опираються спробам російської асиміляції // Посетен на 2020-04-05. (на украински)
  22. ↑ Следственный комитет завершил расследование дела о самосожжении Альберта Разина // 2019-11-12. Посетен на 2020-04-06. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Інешкіпазія“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Инешкипазия&oldid=12202763“.