Балти
- Вижте пояснителната страница за други значения на Балти.
Балтите (Balten) са група от народи от индоевропейски произход, населяваща територията на Прибалтика. Тази група се дели на многобройни племена, между които са латвийците и литовците.
В началото балтите говорят на един общ език, балто-славянски праезик, който през 1400 пр.н.е. се разделя на балтийски и славянски език. Делят се на две групи: Източни и Западни балти.
През 11 век Адам Бременски въвежда наименованието Балтийско море (Mare Balticum) за Източно море, познато преди това като свебско море (Mare Suebicum) (свеби). През 1845 г. Георг Хайнрих Фердинанд Неселман нарича езика на жителите на Mare Balticum балтийски език. [1]
Благордниците на готите са от рода Балти. Преди се е казвало готски език и старата Кулмерланд на прусите се е казвала Улмигерия, a западните пруси са наричани също и улмруги/Улмигерия/Холмруги и частичен клон на германските руги.
Пра-балтите пристигат от Южна Русия и днешна Украйна. Най-голямото им разпространение е през ранната Желязна епоха. От 7 век славяните от Дунав започват да се заселват по територията. От 8 век се засилва скандинавското влияние. От 9 до 11 век периодът се нарича Викинги-период.
Списък на балтийските народи и племена
[редактиране | редактиране на кода]| Регион | Племе и нация | Локализация |
|---|---|---|
| Източни балти | Източна Галиндия | Москва регион |
| Днепърски балти | Днепър басейн | |
| Източни (Средни) балти | Латвийци | Латвия |
| Литовци | Аукщаитиани (highlanders) | |
| Самогитиани (lowlanders) | ||
| Прусийски латвийци | ||
| Transitional Балти | Селониани | Ономастика, Топономастика |
| Земигалиани, Семигалиани | Топономастика само | |
| Курсениеки, Курсенски крале | Топономастика само | |
| Западни балти | Ятвяги или судовийци | Исторически регион |
| Стара Прусия | Самбиани | |
| Скалвиани | ||
| Надрувиани | ||
| Натангиани | ||
| Бартиани | ||
| Помесаниани | ||
| Погесаниани | ||
| Галиндиани, Западни Галиндиани | ||
| Вармияни | ||
| Саснани | ||
| Лубавиани | ||
| Померийски балти | Померания |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Schmalstieg, William R. (Fall 1987). A. Sabaliauskas. Mes Baltai (We Balts)[неработеща препратка]. Lituanus: Lithuanian Quarterly Journal of Arts and Sciences (Lituanus Foundation Incorporated) 33 (3). Посетен на 6 септември 2008. Book review.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Rainer Eckert, Elvire-Julia Bukevičiute, Friedhelm Hinze: Die baltischen Sprachen, eine Einführung. Langenscheidt, 1994; 1998.
- Wilhelm Gaerte: Urgeschichte Ostpreußens. Gräfe und Unzer, Königsberg 1929.
- Marija Gimbutas: Die Balten. Herbig, München 1983 (1963), ISBN 3-7766-1266-5.