Направо към съдържанието

Илия Чолаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Чолаков
български офицер
Роден
1865 г.
Починал
ПогребанБлаговещение Богородично, Прилеп, Република Северна Македония

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
Братя/сестриГеорги Чолаков

Илия Николов Чолаков е български военен деец, полковник.[1]

Чолаков произхожда от голям патриотичен род разложкото село от Долно Драглища. Роден е в 1865 година. След Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година, семейството му се изселва в Златица в новообразуваното Княжество България. След смъртта на баща му, семейството се връща в Долно Драглища. В 1884 година Чолаков завършва Царибродската гимназия, след което учи в Казанлъшкото педагогическо училище. В 1888 година постъпва във Военното училище в София и в 1899 година с чин подпоручик постъпва на служба в Радомир. Последователно служи в София, Разград, Елена, Нова Загора и Сливен.[1]

Завършва с 11-и випуск на Военното училище в 1889 година. В Балкаската война като майор и командир на дружина от 5-а Дунавска пехотна дивизия още в първите боеве е ранен в крака. След оздравяването участва в боевете срещу гърците в Междусъюзническата война. В навечерието на Първата световна война поради раните от предишните войни е назначен за командир на допълняща дружина със седалище Сливен. Заминава за фронта като командир на дружина. В 1916 година е ранен на Каймакчалан. Умира от раните си на 19 септеври 1916 година в болницата в Прилеп. Погребан е в двора на църквата „Благовещение Богородично“ с още трима души български офицери. Посмъртно е произведен в чин полковник.

Чолаков е носител на орден „За храброст“ IV степен, Ι клас.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
Солун Тахчиев
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Манзурски
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филотей Самоковски
(ΧVIII век — около 1820)
 
 
 
Илия Манзурски
(XVIII век — ΧIΧ век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Манзурски
(1774 — 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Манзурски
(1799 — 1864)
 
 
 
Илия Манзурски
(около 1800 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попмихайлов
(1832 — 1925)
 
 
 
 
 
Катерина Чолакова
 
Никола Чолаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Попмихайлов
(1862 — 1908)
 
Благой Даскалов
(1867 — 1956)
 
Никола Даскалов
(1880 — 1903)
 
Георги Чолаков
(1853 — 1919)
 
Илия Чолаков
(1865 — 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славчо Даскалов
(1899 — 1974)
 
 
 
Димитър Даскалов
(1903 — ?)
  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.