Михаил Манзурски
| Михаил Манзурски | |
| български учител | |
| Роден |
1799 г.
|
|---|---|
| Починал | 1864 г.
|
Михаил (Поп)Йосифов Манзурски е български учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Манзурски е роден в 1779 година в Мехомия, в Османската империя, в семейството на учителя Йосиф Манзурски. Брат е на Илия Манзурски (около 1800 - ?), учител в килийно училище в родния си град след 1835 година, а негов син е Иван Попмихайлов, който също е учител. В 1814 година баща му почива и Михаил е отгледан от своя роднина митрополит Филотей Самоковски. В 1819 година завършва училището в Самоков и в 1819 година Филотей Самоковски го завежда в Зографския манастир, където Михаил учи гръцки и турски. В 1822 година става учител в Мехомия. Приема свещенически сан в 1828 година и е назначен за архиерейски наместник на Разлога, като продължава да работи и като учител. Манзурски е сред инициаторите за построявена на църквата „Свети Георги“ в 1834 година и на училището към нея в 1835 година.[1] Манзурски превежда документи от гръцки и турски и се занимава с лечителство. Спомоществовател за „Общое землеописание“ на Константин Фотинов (1843) и „Историята на слов. болг. народ“ на Петър Сапунов (1844).[2]
В 1864 година властите решават да омъжат дъщеря му за турчин, но баща ѝ веднага я омъжва за българин. Подложен е на мъчения, от които умира.[3]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Солун Тахчиев (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Манзурски (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филотей Самоковски (ΧVIII век — около 1820) | Илия Манзурски (XVIII век — ΧIΧ век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Манзурски (1774 — 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Манзурски (1799 — 1864) | Илия Манзурски (около 1800 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попмихайлов (1832 — 1925) | Катерина Чолакова | Никола Чолаков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Попмихайлов (1862 — 1908) | Благой Даскалов (1867 — 1956) | Никола Даскалов (1880 — 1903) | Георги Чолаков (1853 — 1919) | Илия Чолаков (1865 — 1916) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Даскалов (1899 — 1974) | Димитър Даскалов (1903 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Родът Даскалови. Шест поколения просветители Даскалови // Разложки светилници, стр. 1. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 392.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 545.
