Илия Попстефанов
| Илия Попстефанов | |
| български търговец и общественик | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1936 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Никола Попстефанов |
Илия Николов Попстефанов е български търговец и общественик от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1866 година[1] в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя. Потомък е на два известни български рода: Хаджизафирови и Попстефанови. Баща му Никола Попстефанов в 1877 година мести търговската си къща във вилаетския център Солун, където става и известен общественик.[2]
Илия Попстефанов също като баща си се занимава с търговия и е ангажиран с обществените проблеми. През 90-те години на XIX век той е един от по-младото поколение, заедно с Христо Татарчев, Ангел Хаджимишев, П. Дамянов, Петко Сарафов и други, около които се групира интелигенцията и еснафът. По думите на Христо Татарчев при изборите за членове на Солунската българска община през 1897 – 1899 година (спечелени от партията, предвождана от него и Даме Груев), зад избраните почетните старци Тодор Хаджимишев, Никола Попстефанов, Саздо Дерменджиев стоят всъщност синовете им и други от младите. Новата община според него развива трескава дейност – огражда гробищата, строи там църква, купува място в квартала Пирги за училище и църква.[3][1]
Успешно развива търговията си и в проучването на Атанас Шопов от 1897 година за най-заможните българи в Солун (търговци с капитал между 1000 и 30 000 турски лири) името му е сред първите осем.[4]
Илия Попстефанов е член на българската община в града. След Солунските атентати през април 1903 година попада в затвора, но е освободен след пет месеца благодарение на застъпничеството на руската легация в България и солунското руско генерално консулство, подтиквани от Христо Станишев. След това със семейството си се преселва да живее в България.[1]
Умира в 1936 година.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| поп Гено (1738 – 1807) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръсте Попгенов (1778 – 1839) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоя (1810 – 1872) | Стефан (Тео) Попкръстев (1804 – 1868) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Попстефанов (1837 – 1895) | Мария Хаджизафирова (1841 – 1910) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Роксандра Богданова (1871 – ?) | Илия Попстефанов (1866 – 1936) | Евтимия Станишева (1873 – 1936) | Христо Станишев (1863 – 1952) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Стефанов (1891 – 1915) | Борис Светлинов (1896 – 1954) | Николай Станишев (1897 – 1980) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Невена Стефанова (1923 – 2012) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 80.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, Издателство Орбел, 1995. с. 45.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 107.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 76.
