Саздо Дерменджиев
| Саздо Дерменджиев | |
| български търговец и общественик | |
| Роден | Саздо Дерменджиев
неизв.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1925 г.
|
Саздо Дерменджиев е виден български общественик и търговец, член на Солунската българска община.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя. Отрасва в Гевгели, където баща му се занимава с бубарство, развива голяма стопанска дейност и забогатява.[2] Дерменджиев се установява в Солун и става виден член на българската община.[3] Към 1897 година той е сред най-заможните български търговци.[4]
Никола Алексиев пише:
| „ | Саздо Дерменджиев бе наистина затворен, недостъпен за всекиго човек. Но само това. Дерменджиев беше обаче рядък българин. Изразходвал е големи суми за народни цели. Даде отлично възпитание на синовете си, които учиха дълго във Франция и развиха търговските му работи до големи размери.[2] | “ |
В междувоенния период остава в Солун и продължава бизнеса си като Саздо Дерменджи (Σάζδο Δερμεντζή). Остава във връзка с български търговци като братя Ризови от Велес, представя ги в Солун поне до 1925 година, кореспондирайки на български език.[5]
Негов син е Петър Дерменджиев, който през август 1941 година подписва изложение до българското правителство за тежкото положение на българите в областта, а по време на войната е сред основателите на Българския клуб в Солун и активен негов член.[5] След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е съден и оправдан в София по процеса на Дванадесетия върховен състав на Народния съд.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Татарчев, Христо. Спомени. в: Д-р Христо Татарчев. Спомен. Документи. Материали, съставител Цочо В. Билярски. София, Наука и изкуство, 1989. с. 71.
- ↑ а б Алексиев, Никола. Как бе създадена българската гимназия в Солун и дейците след 1869 година. - В: Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 217.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 55.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 76.
- ↑ а б Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 65.
- ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 343, л. 286, 287
