Направо към съдържанието

Илам (остан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Илам.

Илам
استان ایلام
Местоположение в ИранМестоположение в Иран
Страна Иран
Регион4
Административен центърИлам
Площ20 133 km²
Население580 158 души (2016)
28,8 души/km²
Шахрестани12
Часова зонаUTC+03:30
Официален сайтwww.portal-il.ir
Илам в Общомедия

Илам (на персийски: ایلام) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в западен Иран, включен е в административния Регион 4. Заема площ около 20 000 km² [1] и е с население близо 580 000 души. Административен център е град Илам.

В древността територията на днешния остан Илам е част от Еламитското царство. В течение на вековете тя се заселва от мидийци, персийци и други ирански племена, завладява се от Ахеменидите и се включва в тяхната Персийска империя. Земите стават известни като Лурестан (Лорестан), когато тук трайно се настаняват лурите. Арабското нахлуване през 7-и век в Персия засяга и Лурестан. В началото на 9-и век, след многобройни бунтове срещу арабите, вождовете на местни лурски племена възстановяват своя контрол над земите си. През 10-и век историческият регион Лурестан се състои от две части: Лур-е Кучек (Малък Лурестан) и Лур-е Бозорг (Голям Лурестан). Лур-е Кучек се е намирал на териториите на съвременните остани Лурестан и Илам. От 12-и до първата третина на 20-и век тази територия се управлява от лурски династии, като степента на тяхната независимост от централната власт се определя от ситуацията в цялата Персия. Автономността се губи, когато на власт идва Реза Шах Пахлави и налага напълно централизирано управление, ликвидирайки лурските вождове.

До средата на 30-те години на 20-и век територията на Илам е част на провинцията Лурестан и се нарича Пощкух. Областта получава названието Илам през 1936 г. след като централното правителство в Техеран успява да преодолее въоръжената съпротива на лурите и установи своя контрол. Административен статут на остан получава през 1974 г.[2][3][4][5]

Остан Илам граничи на запад с Ирак и с останите Керманшах на север, Лурестан на изток и Хузестан на юг.

Югозападната част на остана е равнинна. Северните и източните райони са заети от простиращата се от северозапад на югоизток планинска верига Загрос. Най-високата планина е Банкух (3304 m), другите големи планини са Кабиркух (2 790 m), Динаркух (1 955 m). В планините вземат начало много реки: течащите на изток са притоци на една от най-големите в Иран реки, Сеймаре; течащите на запад се вливат в непресъхващите Конджам-чам, Гави, Мейме, които продължават на територията на Ирак.

Климатът на остана се определя от разнообразния му релеф. Северните и североизточните планински райони имат сравнително студен климат с дълги зими и минимални температури стигащи до -15°С. Годишното количество на валежите тук е над 500 mm. Югозападните равнини на остана са с топъл климат. Максималната лятна температура в тези райони достига 45°С, дневната температура през зимата е над 5°С, валежите са около 200 mm годишно. Централните райони са с умерен климат.[6]

На територията на остана има пасища, които могат да се използват целогодишно. Планините са покрити с гори от планински ясен, бадем, диви плодни дървета и др. Те са хабитат на кафяви мечки, леопарди, диви прасета, елени, лисици, козирог, вълци, зайци.[2]

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. След последните промени през 2020 г. остан Илам има 12 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.[7]

Карта на остан Шахрестан Население Административен
център
Абданан 47 851 Абданан
Илам 224 590 Илам
Ейван 49 491 Ейван
Бадре 15 614 Бадре
Чардавол 42 105 Сарабле
Дарешахр 43 708 Дарешахр
Дехлоран 65 630 Дехлоран
Сирван 14 404 Лумар
Малекшахи 21 138 Аракваз
Мехран 29 797 Мехран
Холейлан 15 276 Тоухид
Чавар 10 554 Чавар

Илам е един от най-слабо населените остани на Иран. Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението му е 580 158 души, от тях близо 68% живеят в градовете. Около 85% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[8][9]

В етническо отношение населението на Илам е разнообразно. Тук живеят големи групи лури и кюрди, етническите малцинства са персийци, азери и араби. Основната религия е шиитски ислям, има и незначителен брой последователи на зороастризма.

Илам е един от най-слабо развитите в икономическо отношение остани на Иран. През 2014 г. БВП на остана е само 0.76% от този на страната. Основният поминък на населението е свързан с традиционните форми на земеделие и животновъдство. Получаваните от тези дейности материали (кожа, вълна) се използват за изделията на занаятчийството. Илам има богати запаси от нефт и газ, което предполага неговото промишлено развитие. Природните условия и историческите забележителности се използват за създаване на туристическия бранш.[10][11]

Остан Илам разполага с 19 научни и образователни организации. Освен филиалите на Свободен ислямски университет тук има Университет на Илам и Медицински университет на Илам.[12]

Асирийски скален релеф

На територията на остан Илам има древни исторически обекти, архитектурни паметници, природни забележителности:[13]

  • Гробище Ченар от първото хилядолетие пр.н.е;
  • Мостове от епохата на Сасанидите;
  • Асирийски скален релеф и клинописен надпис в село Голгол;
  • Монумент Таг-е Бостан от епохата на Ахеменидите в село Сарабеле;
  • Дворец Фалахати от 1908 г. в град Илам.