Направо към съдържанието

Административно деление на Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иран е разделен административно на 31 провинции. На персийски тази основна териториална единица се нарича остан (на персийски: استان). Останите се различават значително както по площ, така и по брой на население. Всеки остан се управлява от губернатор (на персийски: استاندار – остандар), назначен от министъра на вътрешните работи. Администрацията на остана се нарича остандарѝ. Останите имат административен център, който обикновено е най-големият и икономически най-развитият град.

Административно деление на Иран. Остани (тъмни линии) и шахрестани (светли линии)

Останите са разделени на шахрестани (на персийски: شهرستان), един от които се определя като централен за съответния остан. Управителят на шахрестана се назначава от остандар и се нарича фармандар (на персийски: فرماندار). Управителното тяло на шахрестан се нарича фармандарѝ и се намира в централния град на шахрестана. Наименованието на шахрестана съвпада с това на неговия централен град. Централният град на централния шахрестан е и административен център на съответния остан. Всеки шахрестан се дели на административно-териториални единици, наречени бахши. Един бахш (на персийски: بخش) включва градове и дехестани. Административният орган на управление, наречен бахшдари, се намира в централния град на бахш. Управителят на бахш се нарича бахшдар (на персийски: بخشدار) и е подчинен на фармандар. Дехестан е административно обединение на група села, които имат общо местно управление (дехдари) и управител дехдар (на персийски: دهدار).

Административното деление на провинциите е илюстрирано в таблицата. Като пример се разглежда провинция, която е разделена на два шахрестана. Шахрестан 1 е разделен на 3 бахша: централен, бахш 1 и бахш 2. Централният бахш включва два града и един дехестан (Дех 1). Единият от градовете е административният център на провинцията. Дехестанът на централния бахш обединява 4 села (С1, С2, С3, С4). Бахш 1 включва един град и един дехестан (Дех 2), който обединява две села (С5 и С6). Бахш 2 съдържа само един дехестан (Дех 3). Шахрестан 2 е пример за минимален шахрестан, който има само един град. Този град заедно с прилежащите му територии формира един бахш, който по естествен начин е централен.

Провинция (остан) Шахрестан Бахш Град/ Дех Села
Провинция Шахрестан 1 Централен Град 1(ц)
Град 2
Дех 1 С1, С2, С3, С4
Бахш 1 Град 3
Дех 2 С5, С6
Бахш 2 Дех 3 С7, С8, с9
Шахрестан 2 Централен Град 4
Административно деление на Иран през 1937 г.

Административното деление на Иран се променя значително през годините. През 1907 г. е приет закон за териториалното структуриране на страната, според който се създават 14 административно-териториални единици: 10 велайата и 4 големи области, наречени айалати – Азербайджан, Хорасан, Фарс, Керман и Белуджистан. През 1937 г. се въвежда ново административно деление на страната, според което Иран е разделен на 10 остана и 49 шахрестана. С времето броят на останите се променя. До 1950 г. те са 12, през периода 1950 – 1960 г. броят им намалява на 10, към средата на 1970-те те стават 23. След Ислямската революция в Иран се формират нови остани. През 1986 г. от остан Маркази се отделя остан Техеран, през 1993 г. от териториите в Източен Азербайджан се формира остан Ардебил, през 1994 г. градът Казвин преминава от остан Занджан към остан Техеран, но 2 години по-късно той се отделя и става ценътр на едноименен остан. През 1995 г. се формира остан Кум, бивш шахрестан на остан Техеран. През 1997 г. от Мазендаран се отделя Голестан, а през 2004 г. Хорасан се разделя на 3 остана: Северен Хорасан, Разави Хорасан и Южен Хорасан. Най-новият 31-вия остан Алборз се образува през 2010 г., като за целта се обособява част от територията на остан Техеран.[1] През годините се променят не само разпределението и броят на останите, но и техните имена. Така остан Керманшах през 1979 г. се преименува в Бахтаран, но отново си връща името през 1995 г. През 1986 г. наименованието на остана Балучестан и Систан се променя на Систан и Балучестан. [1]

Списък на провинциите

[редактиране | редактиране на кода]

Данните за площта и броя на населението са от националното преброяване през 2011 г., публикувани от Статистическия Център на Иран. [2]

Провинция Персийско
наименование
Административен
център
Площ (кв.км) Брой
шахрестани
Население Плътност
д./кв.км
Карта
1 Алборз البرز Карадж 5122 5 2 412 513 471
2 Ардабил اردبیل Ардабил 17 800 9 1 248 488 70
3 Бушер بوشهر Бушер 22 743 10 1 032 949 45
4 Чахар Махал и Бахтияри چهارمحال و بختیاری Шахрекорд 16 328 6 895 263 55
5 Източен Азербайджан آذربایجان شرقی Табриз 45 651 19 3 724 620 82
6 Исфахан اصفهان Исфахан 107 018 23 4 879 312 46
7 Фарс فارس Шираз 122 608 29 4 596 658 37
8 Гилян گيلان Рещ 14 042 16 2 480 874 177
9 Голестан گلستان Горган 20 367 14 1 777 014 87
10 Хамадан همدان Хамадан 19 368 8 1 758 268 91
11 Хормозган هرمزگان Бандар Абас 70 697 13 1 578 183 22
12 Илам ایلام Илам 20 133 8 557 599 28
13 Керман کرمان Керман 180 726 20 2 938 988 16
14 Керманшах کرمانشاه Керманшах 25 009 14 1 945 227 78
15 Хузестан خوزستان Ахваз 64 055 24 4 531 720 71
16 Кохгилюе и Бойер Ахмад کهگیلویه و بویراحمد Ясудж 15 504 7 658 629 42
17 Кюрдистан کردستان Санандадж 29 137 9 1 493 645 51
18 Лурестан لرستان Хорамабад 28 294 10 1 754 243 62
19 Маркази مرکزی Арак 29 127 10 1 413 959 49
20 Мазандаран مازندران Сари 23 842 19 3 073 943 129
21 Северен Хорасан خراسان شمالی Боджнурд 28 434 7 867 727 31
22 Казвин قزوین Казвин 15 567 5 1 201 565 77
23 Кум قم Кум 11 526 1 1 151 672 100
24 Разави Хорасан خراسان رضوی Машхад 118 851 28 5 994 402 50
25 Семнан سمنان Семнан 97 491 7 631 218 6
26 Систан и Балучестан سیستان و بلوچستان Захедан 181 785 14 2 534 327 14
27 Южен Хорасан خراسان جنوبی Бирджанд 95 385 8 662 534 7
28 Техеран تهران Техеран 13 692 14 12 183 391 890
29 Западен Азербайджан آذربایجان غربی Орумийе 37 411 14 3 080 576 82
30 Язд یزد Язд 129 285 12 1 074 428 8
31 Занджан زنجان Занджан 21 773 7 1 015 734 47
Общо Иран 1 628 771 390 75 149 669 46
  1. а б www.statoids.com
  2. Статистически център на Иран. Национално преброяване 2011 // amar.org.ir. Посетен на 25 януари 2013.