Административно деление на Туркменистан

Карта на вилаетите в Туркменистан
1 – Ахал
2 – Балкан
3 – Дашховуз
4 – Лебап
5 – Мари

Съвременното административно-териториално деление на Туркменистан се определя от закона „О порядке решения вопросов административно-территориального устройства Туркменистана, присвоения наименований и переименования государственных предприятий, организаций, учреждений и других объектов“ приет на 18 април 2009 г. В съответствие с него населените пунктове на Туркменистан се поделят на градски (градове и селища от градски тип) и селски (села). Към 1 октомври 2018 г. в Туркменистан има 51 града, отнасящи се към три административни котегории (република, вилает, етрап), 62 селища от градски тип и 1717 села.

В административно-териториално отношение Туркменистан се дели на вилаети (области, провинции), етрапи (райони), генгешлици (общини) и населени пунктове от 5 административни категории:

• вилаети (области, провинции) – 5 броя;
• градове с права на вилаети (градове с население над 500 хил. жители, фактически само град Ашхабад);
• етрапи (райони) – 43 във вилаетите и 6 в градовете;
• градове с права на етрапи (градове с васеление над 30 хил. жители) – 11 броя;
• градове в етрапите (към тази категория се отнасят селищата с население над 8 хил. жители, а също и перспективните селища с по-малко население, в които са разположени промишлени предприятия, развито и жилищно-комуналното стопанство, има мрежа от социално-културни учреждения и организация на търговията и бита) – 39 броя;
• селища от градски тип (към тази категория се отнасят села с население над 2 хил. жители, а също и перспективните села с по-малко население, достигнали опраделено ниво на благоустройство, на териториите на които са разположени предприятия и организации, железопътни станции, хидротехнически съоръжения, санаториуми и други лечебни заведения) – 62 броя;
• генгешлици (общини, образуват се от териториите на едно или няколко села) – 504 броя;
• села (към тази категория се отнасят селища с население над 50 житли) – 1717 броя.

Административно-териториално деление

Админ. единица (вилает)	Админ. център	Население 1.1.2005)	Площ (km²)	Етрапи (райони)	Градове	С права на вилает	С права на етрап	С етрапско подчинение	Градски райони (с права на етрап)	Селища от градски тип
1.Ашхабад		871500	470	-	1	1	-	-	4	-
1.Ахалски вилает	Аннау	939700	97160	7	8	-	1	7	-	10
2.Балкански вилает	Балканабад	553500	139270	6	10	-	5	5	2	13
3.Дашогудки вилает	Дашогуз	1370400	73430	9	9	-	2	7	-	1
4.Лебапски вилает	Туркменабад	1334500	93730	10	15	-	1	14	-	24
5.Марийски вилает	Мари	1480400	87150	11	8	-	2	6	-	14
Туркменистан – общо		6550000	491210	43	51	1	11	39	6	62

Историческа справка

Съветски период

Средноазиатските владения на Русия в началото на 20 век

През 1917 г. територията на съвременен туркменистан влиза в състава на Закаспийската област (столица – Асхабад) и Бухарския емират. През 1919 г. е образувана Туркестанската Съветска Федеративна Република с център в Ташкент, в която влязла голяма част от Туркменистан. Самия Туркменистан, като отделна административна единица е обособен рлез 1921 г. под името Туркменска област. След ликвидацията на Бухарската народна Съветска Република през 1924 г. нейните западни райони са обединени с Туркменска област и ва 27 октомври 1924 г. е образувана Туркменската ССР, която на същия ден влиза в състава на СССР.

Първоначално Туркменската ССР се дели на 5 окръга: Керкински, Ленински (по-късно Чарджоуски), Мервски, Полторацки (по-късно Ашхабадски) и Ташаузки. На 21 ноември 1939 г. окръжното деление е заменено с областно деление: Ашхабадска, Красноводска, Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области.

• 29 декември 1943 г. – От части на Чарджоуска област е образувана Керкинска област, просъществувала до 23 януари 1947 г. На същата дата е ликвидирана Красноводска област и районите ѝ са предадени на Ашхабадска област.
• 4 април 1952 г. – Красноводска област е възстановена, но на 9 декември 1955 г. отново е ликвидирана и районите ѝ са предадени на Ашхабадска област.
• 25 май 1959 г. – Ашхабадска област е ликвидирана, като трите ѝ източни района (Кировски, Серахски и Тедженски) да предадени на Марийска област, а останалите райони преминават под непосредствено републиканско подчинение.
• 10 януари 1963 г. – Ликвидирани са Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области. Част от районите им са закрити, а останелите преминават под непосредствено републиканско подчинение.
• 14 декември 1970 г. – Възстановени са Марийска, Ташаузка и Чарджоуска области.
• 27 декември 1973 г. – Възстановени са Ашхабадска и Красноводска области.
• 25 август 1988 г. – Ашхабадска и Красноводска области отново са ликвидирани.
• 1991 г. – Красноводска област е преименувана на Балканска област и областният център е преместен в град Небитдаг (сега Балканабад).
• 27 октомври 1991 г. Туркменската ССР обявява своята независимост под името Република Туркменистан

Постсъветски период

• 14 декември 1992 г. – На територията на бившатаАшхабадска област е образуван Ахалския вилает с административен център град Ашхабад, а по-късно е преместен в град Аннау (на 6 km от Ашхабад). Балканска област е преименувана на Балкански вилает, Марийска област – на Марийски вилает, Ташаузка облас – на Дашогузки вилает и Чарджуска област – на Лебапски вилает с административни центрове съответно Балканабад, Мари, Дашогуз и Туркменабад. Град Ашхабад става отделна административна единица приравнена към вилает.