Знаменска църква (Дубровици)
| Знаменска църква На руски: Церковь Знамения Пресвятой Богородицы в Дубровицах | |
 Знаменска църква, общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | Православният храм |
|---|---|
| Страна |  Русия |
| Населено място | Дубровици, Подолск, Московска област |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Руска православна църква |
| Епархия | Подолска (Московска митрополия) |
| Тип на сградата | кръстокуполна църква |
| Архитектурен стил | Голицин барок |
| Архитект | неизвестен |
| Основател | княз Борис Голицин с участието на Петър I |
| Изграждане | 1690–1704 |
| Реликви | Икона на Знака на Божията Майка |
| Статут | действащ храм |
| Състояние | реставрирана (Обектът на културното наследство на народите от РФ с федерално значение) |
| Сайт | www.dubrovitsy-hram.ru |
| Знаменска църква в Общомедия | |
Знаменската църква в Дубровици (на руски: Церковь Знамения Пресвятой Богородицы в Дубровицах) е православна църква в селището Дубровици, на 4 км от Подолск, Московска област, Русия. Ректор е протоиерей Андрей Грицишин.
Църквата е централната част на архитектурния ансамбъл на имението Дубровици, който някога е принадлежал на представители на известните благороднически фамилии на Морозови, Голицини и Дмитриеви-Мамонови.
История и Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Разположена е на високия бряг на носа, образуван от сливането на реките Десна и Пахра. Сградата е построена от бял камък през 1690–1704 година от княз Борис Голицин с участието на цар Петър I, и е сред ранните образци на руската барокова архитектура. Освещаването се извършва на 24 февруари 1704 година[1].
Предполага се, че в строителството са участвали чуждестранни майстори, поканени от княз Голицин специално за тази цел[2].
На това място през 1662–1690 година е имало дървена църква на Св. Илия[3].
В плана основата на храма е равнопоставен кръст със заоблени краища, разделени на три венчелистчета. Тип на сградата е кръстокуполна църква – осмоъгълник (кула) на четириъгълник (база). Високата основа е заобиколена от открита веранда, богато украсена с резби и орнаменти по парапета. В църквата има четири врати, към които водят ажурни стъпала, подобни на листа[4].
Църквата е украсена със скулптури. На главния вход, отстрани на западното стълбище, има две статуи от бял камък. От лявата страна на Св. Йоан Златоуст, а вдясно – Св. Григорий Богослов. Над входа, на покрива на западния вестибюл, има статуя на Св. Василий Велики. Осем скулптурни фигури на апостолите разделят краищата на осмоъгълника в ъглите му. Четирите фигури на евангелистите са разположени извън украсата на стената, в основата пред прозорците [5].
Прозорците са украсени с колони, преплетени с лози, волути и миди. Цялата тази украса завършва с изображения на ангели. Църквата е увенчана с купол с четирилистни лукарни и издълбана позлатена корона.
Интериор на църквата е с бароков резбован иконостас, на входа висят двуетажни дървени хорове, стените на църквата са украсени със скулптурни композиции с библейски сюжети. Отличителна черта на декорацията на църквата са латинските надписи, поставени в картуши. В църквата дървеното скулптурно Разпятие е особено почитано – то вече е на повече от триста години[6].
В края на 1840-те години под ръководството на архитектор Фьодор Рихтер (1808–1868) е извършено възстановяването на храма, след което той е осветен отново на 27 август 1850 година – от московския митрополит Филарет[7].
Църквата е затворена от комунистическия режим през 1930 година, а малко след това камбанарията ѝ е взривена. Богослужението в нея е възстановено през 1990 година[8].
През 2022 година в близост до църквата Знамение е възстановена разрушената през 1931 година камбанария. За извършване на тайнството на кръщението в долния етаж на камбанарията е построен храм в чест на мъчениците Адриан и Наталия. На 8 ноември 2022 година Святейший Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил освети този храм.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
_1077.JPG)
.jpg)
.jpg)
_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%8C%D0%B5%D1%80_1.jpg)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Семёнов К. А. 2004, с. 7.
- ↑ Тарунов А. М. 1991, с. 25.
- ↑ Семёнов К. А. 2004, с. 6.
- ↑ Греч А. Н. 1925, с. 75.
- ↑ Вельтман А. Ф. 1850, с. 10.
- ↑ Православные храмы (жур.) 2014, с. 12.
- ↑ Семёнов К. А. 2004, с. 47.
- ↑ Филипович Э. Г. 2012.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Семенов К.А. Преславное Знамение. К трехсотлетнему юбилею Великого освящения храма Знамения Пресвятой Богородицы в селе Дубровицы 1704-2004. // Подольск: ОАО «Типография «Новости», 2004. – С. 94.
- ((ru)) Тарунов A.M. Дубровицы. // Серия: Памятники Подмосковья. – М.: Московский рабочий, 1991 – 112 С., ил.
- ((ru)) Греч А.Н. Дубровицы. // Подмосковные музеи: Путеводители. Вып. 4. – М.–Л.: Гос. изд-во, 1925. – С. 69–116. on line
- ((ru)) Вельтман А. Ф. Обновление храма Знамения пресвятые богородицы в селе Дубровицах. // М.: Тип. А. Семена, 1850. - 15 C. on line
- ((en)),((ru)) Филипович Э. Г. О Дубровицком храме и не только о нем. // Изд. 5-е, доп. – М.: БЕЛМАКС, 2012. – 103 С. - ISBN 978-5-901388-08-2.
- ((ru)) Православные храмы. Путешествие по святым местам.: журнал. – 2014. – № 92. – 31 С.
