Направо към съдържанието

Златна ливада

(пренасочване от Златна Ливада)
Златна ливада
България
42.1136° с. ш. 25.4298° и. д.
Златна ливада
Област Стара Загора
42.1136° с. ш. 25.4298° и. д.
Златна ливада
Общи данни
Население66 души[1] (15 март 2024 г.)
6 души/km²
Землище11,048 km²
Надм. височина127 m
Пощ. код6221
Тел. код+995323
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ31070
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Чирпан
Ивайло Крачолов
(ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019)
Златна ливада в Общомедия

Злàтна ливàда е село в Южна България, община Чирпан, област Стара Загора.

Село Златна ливада се намира на около 38 km юг-югозападно от областния център Стара Загора и 12 km югоизточно от общинския център Чирпан. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра на селото е около 127 m. Климатът е преходно-континентален[2]. Преобладаващите почви в землището на селото са наносни.[3][4]

Източно от Златна ливада и през южния край на селото тече Старата река, която на около 3 km югоизточно от него се влива в река Марица. Североизточно от селото има находище на бентонитови глини (няколко пласта с дебелина до 1,5 м). Глините са бели, с ниско съдържание на желязо. Образувани са при промяна на кисели пирокластични скали.[3]

Минаващият през селото общински път води на югозапад до връзка с автомагистрала Марица, а на северозапад през кръстовище с третокласния републикански път III-663 и село Ценово – до град Чирпан.

Землището на село Златна ливада граничи със землищата на: село Целина на север и североизток; село Великан на изток и югоизток; село Сталево на югозапад; село Зетьово на запад.[5]

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]

Етнически групи Численост Дял (в %)
Общо 63 100
Българи 63 100
Турци 0 0
Цигани 0 0
Други 0 0
Не се самоопределят 0 0
Не отговорили 0 0

Числеността на населението на село Златна ливада по данните от преброяванията[7] от 1934 г. насам се променя както следва:[8]

Година на
преброяване
Численост
1934915
1946916
1956638
1965457
1975328
1985225
1992199
2001141
201163
202149

Землището на селото, подобно и на останалите в Горнотракийската низина, е населено още от новокаменната епоха, в античността то е част от племенната територия на траките от племената Беси и впоследствие, към 450 г. пр.н.е., става една от централните земи в Одриската държава, от 45 г. е в Римската империя в провинция Тракия. Много скоро след основаването на Българската държава на Балканите при наследника на Аспарух – хан Тервел от 705 г., то става част от първата българска държавна територия на юг от Стара планина – областта „Загоре“. Областта първоначално не е пряко отвоювана, а е отстъпена по договор между византийския император Юстиниан Ринотмет и кана. Според Теофан Изповедник (IX век) през 716 г. между новия император Теодосий III Адрамит (715 – 717) и Тервел бил сключен нов договор, според който към окончателно отстъпената област Загоре на българите се отстъпва още земя, до неизвестната „Милеона в Тракия“. Интересно е, че точно тази нова област включва землищата на манастира Свети Атанасий, селата Златна Ливада и Ябълково, както и римските крепости от двете страни на река Марица. Съществува поверие, че кан Тервел е изпратил доверени хора от канското семейство да пазят тези крепости.

Историята тук е пряко свързана с историята на християнската църква и с дейността на Свети Атанасий Велики патриарх Александрийски по българските земи. В 344 г. патриархът тук основава първия манастир в Европа. Това е посочено в житието на светеца и е потвърдено от съвременните научни изследвания. Така става известно, че днешният Златноливадски (или Чирпански) манастир Свети Атанасий е най-старият манастир в пределите на Европа.

Сведения за селото има от Османското владичество.[3]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Алтън чаир, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Алтън чаир е преименувано на Златна ливада през 1906 г.[9]

Начално училище в село Златна ливада е създадено през 1881 г. През 1922 г. е открита прогимназия към училището; в нея учат и ученици от селата Великан и Целина. През 1928 г. е построена нова училищна сграда с четири класни стаи. От 1960 г. прогимназията е закрита поради малкия брой деца; училището отново става начално, а по-големите ученици продължават образованието си в село Целина. Началното училище е закрито през 1968 г. и учениците продължават да учат в училището в село Зетьово.[10][11]

Кредитна кооперация „Марица“ в село Златна ливада е основана през 1926 г. и съществува до 1948 г., когато поради многообразната си дейност се преобразува във всестранна кооперация.[12]

Трудово кооперативно земеделско стопанство в село Златна ливада е основано през 1949 г. Основната му дейност е производство и реализация на селскостопанска продукция – главно пшеница, ечемик, царевица, памук, ориз, домати. От ноември 1958 г. стопанството преминава към ОТКЗС (Обединено ТКЗС) село Зетьово.[13]

Новата история на селото е свързана с борбите и войните на българския народ за национално обединение. През 30-те години на 20 век един от първенците на селото построява тук електрифицирана мелница и малка частна електроцентрала. Тя е първата селска електроцентрала в България. С нея освен мелницата са захранени селската община и някои къщи. Така Златна ливада става вероятно първото електрифицирано българско село. Собственика на мелницата обаче е сътрудник на полицията, който предава местните партизани. При засада след престрелка с жандармерията е ранен партизанинът Атанас Вранчев, който впоследствие е измъчван и убит.

През годините на Втората световна война някои от жителите се заселват в новоосвободената българска Беломорска Тракия, но след края ѝ са прогонени от гръцките окупационни власти.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт в село Златна ливада към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.[14]

В село Златна ливада към 2025 г. има действащо читалище „Селска пробуда - 1927“;[15][16]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Златноливаденски манастир „Свети Атанасий“

Обителта „Свети Атанасий“, известна и като „Чирпански манастир“, е женски манастир. Издига се на живописен хълм над селото, на десния бряг на Старата река недалеч от вливането ѝ в Марица. Манастирският комплекс включва църква (възстановена през 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., както и нови крила построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е било сред монашеските килии. Икона на Атанасий Велики, рисувана в Александрия е подарена от Александрийски патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, в 2003 г., когато той идва в манастира на поклонение пред свети Атанасий.

Друга атонска икона на светеца е дарена от монаси от Света гора. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. В манастира се пази препис от Реймското евангелие от оригинала в библиотеката на Реймс, направен от наши художници и дарен на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език, над чийто български глаголически и кирилски текст повече от 200 години във вярност към Бога и народа са полагали клетва френските крале при коронацията си.

Римската крепост

Останки от стара римска крепост и пътна станция са открити на срещуположния на манастира бряг на Стара река преди вливането ѝ в Марица. Понякога местните хора погрешно ги наричат „римският манастир“. Стотици поклонници идват тук и до днес, привлечени от святото място на близката пещера-постница и от лековитата вода.

Туризъм

В последните години тук е насочен интереса на историци, археолози, етнолози, които проучват най-древната история на това място и установиха, че не шотландският манастир „Кандида каса“, основан през 360 г., следван от двата манастира, създадени от свети Мартин през 373 и 375 г. в днешна Франция са най-древните в Европа, а именно Златноливадският манастир „Св. Атанасий“.

Като природно-архитектурен ансамбъл, светата обител заедно с руините на римската крепост на съседния хълм, реките Марица и Старата река, запазените в места вековни гори в красивата местност, оградена от хълмове и живописната гледка от манастира към Тракийската равнина на юг, заедно с гостоприемното село с китни градини е забележително място за културен, поклоннически и еко туризъм.

По време на изграждането на магистрала Марица е изградена една кратка пътна отсечка, свързваща магистралата с манастира. Пътят в селото и до него от Чирпан остава обаче в лошо състояние към 2017 година.

Защитени зони

Части от землището на село Златна ливада попадат в обхвата на:

  • Защитената зона по директивата за птиците[17] „Марица Първомай“.[18]
  • Защитената зона по директивата за местообитанията[19] „Река Марица“.[20]

На 2 май е храмовият празник на манастира. Всяка година тогава се организира събор, на който се събират по няколко хиляди души.

  1. www.grao.bg
  2. Умерен преходноконтинентален климат
  3. а б в Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 2053. Златна ливада. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  4. Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols)“.
  5. Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 януари 2025. (на английски)
  7. Преброяване на населението
  8. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Гита, общ. Чирпан, обл. Стара Загора. Справка към 28.01.2025.
  9. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЗЛАТНА ЛИВАДА (Алтън чаир). (Справка към 12 февруари 2025.)
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 283К „Народно начално училище – с. Златна ливада (Алтън чаир), Старозагорско (1891-1944)“; История на фондообразувателя Справка към 13.02.2025.
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 836 „Народно основно училище "Христо Ботев" - с. Златна ливада, Старозагорско (1944 - 1969)“; История на фондообразувателя Справка към 13.02.2025.
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 1796 „Колекция „Досиета на кредитни кооперации от Чирпанска околия“ (1920-1948)“; История на фондообразувателя. КК "Марица" - с. Златна ливада. Справка към 13.02.2025.
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Стара Загора – 34, фонд 583 „Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Златна ливада, Старозагорско (1949-1958“; История на фондообразувателя. Справка към 13.02.2025.
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Стара Загора, общинска администрация Чирпан. Кметски наместници, с. Златна ливада.
  15. Детайлна информация за читалище „Селска пробуда - 1927“, село Златна ливада, община Чирпан, област Стара Загора
  16. Информационна карта за 2023 г., читалище „Селска пробуда - 1927“, село Златна ливада, община Чирпан, област Стара Загора
  17. ДИРЕКТИВА 2009/147/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (кодифицирана версия)
  18. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Марица Първомай (Код в регистъра: BG0002081). Категория: ЗЗ по директивата за птиците. Справка към 13.02.2025 г.
  19. ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
  20. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Река Марица (Код в регистъра: BG0000578). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Справка към 13.02.2025 г.