Звезда (област Търговище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Звезда.
Звезда | |
![]() Панорамен изглед от 2009 г. | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 161 души[1] (15 март 2024 г.) 12,2 души/km² |
Землище | 13,158 km² |
Надм. височина | 254 m |
Пощ. код | 7878 |
Тел. код | ? |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 30449 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Звезда в Общомедия |
Звезда е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на около 10 км южно от град Попово, на 280 м надморска височина в полите на хълм, заобиколен от три страни от дъбови гори. Долината, в която то се намира, е открита само от изток. Има постоянни водоизточници. До селото се стига по едно странично разклонение, намиращо се от дясната страна на пътя Попово – Омуртаг. Землището му граничи с тези на селата Светлен, Априлово, Долец, Берковски, Славяново с това на квартал Сеячи, който е част от град Попово. До град Попово, селата Светлен и Априлово има асфалтирани пътища, а до селата Берковски, Славяново и квартал Сеячи – черни.
Село Звезда е било образувано от следните пет махали: Горната (Балканджийската) махала, Долната махала, Циганската махала, Чаршията и Черкезката махала.
Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]
Според старо предание селото в далечното минало се намирало в местността Кулаклията, близо до мястото, където преминавал главният път от Русе до Цариград.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/Zvezda_kmetstvoto_2009.jpg/210px-Zvezda_kmetstvoto_2009.jpg)
Жителите му се принудили да го напуснат, поради това, че били постоянно обезпокоявани от хайдути, властта и кърджалии и се изместили в сегашната по-далечна и скрита местност. Пръв се преселил на новото място някой си Мехмед, около чиято къща започнало да се струпва новото село, което получило неговото име – Мехмеди.
Най-ранният официален документ, в който се споменава селото с името Ак Мехмеди, датира от 16 век – 1524 г.
Преди Освобождението селото било населено с турскоезично население и в него имало само трима българи. Освободителната война заварва малкото селце с 12 турски, 20 черкезки и 6 цигански къщи. Черкезите живеели отделени в своя махала (Черкезката махала), а за известно време в селото е имало и няколко семейства татари.
По време на войната от 1877 г. жителите на селцето избягали към Шумен, а след нейния край се завърнали в селото, където останали до 1885 г. и се изселили в Анадола. През 1898 г. в селото имало 66 български и 58 турски къщи, а през 1900 г. от 659 жители на селото българите са били 591, а турците само 68.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Zvezda_carkvata_2009.jpg/210px-Zvezda_carkvata_2009.jpg)
Първите български заселници – балканджии, дошли през 1884 г. от село Драгижево, Търновско, и село Кесарево, Горнооряховско.
През 1887 г. в селото се заселили и българи от Източна (Одринска) Тракия – от Чорлу, Одринско, Хидерли, Узункьоприйско и от Чукур ченгел, Силиврийско. По време на Балканската война от Одринска Тракия дошла втора група заселници – бежанци от българските селца там.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Zvezda_aizmoto_2009.jpg/210px-Zvezda_aizmoto_2009.jpg)
Последната група заселници – шопи, дошла от Кюстендилския край – от селата и махалите Жеравино, Долно Тлъмино, Мирово, Лисец, Полска Скакавица, Раждавица и др.
През 1885 г. новите жители на селото си построили малък църковен храм (параклис) на името на свети Петър и свети Павел над едно аязмо, за което легендите твърдели, че водата му е лековита и помага на слепите хора да прогледнат. Там започват да правят курбан за здраве на Костадиновден. Преди Освобождението подобен курбан, но на Петровден се правел в местността Кръста.
На 21 април 1923 г. селото било преименувано от Мехмеди на Звезда, защото гледано от съседното село Светлен имало подобна форма.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/46/Zvezda_pametnika_2009.jpg/210px-Zvezda_pametnika_2009.jpg)
През 1936 г. звезденчани въздигат достолепен църковен храм „Успение на Пресвета Богородица“.
Свое училище новите заселници отварят през 1885 г., което поради липса на достатъчно деца отдавна вече е закрито.
През 1956 г. до селото е построен микроязовир.
По-големите селски родове са били: балканджии – Бановци, Джигровци, Караколювци, от тракийците – Бълчовци, Деликостовите, Марковите, Мечкоолар, Пенчоолу, Стаматовци, а от шопите – Дядо Иванчовите, Дядо Никовите, Кирезлиите, Младеновите, Трънчаните и др.
Днес в селото живеят съвместно предимно възрастни българи, роми и турци с основен поминък земеделие и животновъдство.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметско наместничество;Кметски наместник на с. Звезда, общ. Попово, обл. Търговище-Костадин Костадинов
- Народно читалище „Просвета“, основано първоначално през 1938 г.;
- Църква;
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- В землището на селото и до днес могат да се открият следи от древното ни минало: праисторическа селищна могила от халколита, надгробни могили от трако-римската епоха, антични селища и др.;
- Църковен православен храм „Успение на Пресвета Богородица“ от 1938 г.;
- Малък параклис „Св. св. Константин и Елена“, построен отново през 1986 г. върху основите на стария над лековития извор (аязмо);
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор на селото – провежда се всяка година на 28 август;
- Курбан на празника на Св. св. Константин и Елена, подготвящ се всяка година на 21 май при параклиса с лековитото аязмо;
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1 – 4);
Други[редактиране | редактиране на кода]
Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]
Загинали жители на селото във войните. Фотографии: Вл. Стойков – 2009 г.
-
Балканска война
-
Междусъюзническа война
-
Световни войни
-
Антифашистки борби
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- За паметника на загиналите от селото Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
- „Разорението на тракийските българи презъ 1913 година“, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София.
- Местни избори 2007 – резултати за селото Архив на оригинала от 2008-11-23 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|