Заветно

Заветно
Заветно 43.33, 26.338045 Заветно
Общи данни
Население	126 души (15 март 2024 г.) 12,8 души/km²
Землище	9,835 km²
Надм. височина	250 m
Пощ. код	7881
Тел. код	?
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	30079
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)

Заветно е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География

Намира се на около 13 км източно от град Попово и на около 26 км северозападно от град Търговище, вляво от пътя, който свързва двата града. Край селото минава железопътната линия София – Варна със спирка за пътнически влакове – „Караджата“ и централното шосе от София (през Велико Търново) за град Варна (през Търговище). Граничи със землищата на следните села: Дриново, Голямо Ново, Глогинка, Светлен и Кардам. Селото е полупланински тип, разположено в хълмиста местност върху два склона – северен и южен. Намира се на 200 – 300 м надморска височина. Центърът му остава в малка падина. Състои се от следните две махали: Горната (Пачамановата) махала и Долната (Арнаудовата) махала.

Кратка историческа справка

За пръв път селото се споменава в османо-турски данъчен регистър от 1541 г. под името Саръ Насух с 16 мюсюлмански домакинства, от които 11 били еллиджии. Носи името на основателя на селото – турчина Насух, по прякор „Саръ“ (жълт), който е доказано исторически съществувала личност. По-късно, през 60-те години на 19 век, в селото се заселват и черкези.

Освобождението на България заварва селото като изцяло турско. По време на войната през 1877 г. в местностите Ашика и Капитан гроб (Мандарлъка) са станали малки сражения. В това село известно време се е намирал щабът на турските войски, разположени на територията, отговаряща на днешна Североизточна България.

През 1880 г. в него се заселват първите българи, преселници и бежанци от Беломорието и Одринска Тракия – от селата Янорен, Димотишко и от Чукур ченгел, Силиврийско. В миналото в селото са живеели и румънци от Молдова. Българското население в селото започва силно да се увеличава за сметка на изселващото се към Турция старо население и през 1900 г. в селото вече живеят 286 българи и само 12 турци. Училището било отворено през 1891 г., а старата турска джамия била преустроена в църковен храм, посветен на Св. св. Кирил и Методий около 1898 г. Във войните за национално обединение малкото село дава три жертви.

Самото село се намира на заветно място, оградено с гора, откъдето идва през 1934 г. и новото му име – село Сарнасуф е преименувано на Заветно.

Старите родове на селото са били: Арнаудьовци, Барозовци, Велиденьовци, Дъловци, Котковци, Лелчевци, Палазотовци, Пачамановци, Тринговци, Царьовци, Ченговци, Чотровци и др.

Днес в селото живее основно ромско население.

Религии

• Християнска (източноправославна);
• Мюсюлманска;

Обществени институции

• Кметско наместничество;
• Църковен храм „Св. св. Кирил и Методий“;
• Училище (закрито);

Културни и природни забележителности

• Днешното село (Долната махала) е построено на мястото на антично селище;
• В землището на селото се откриват следите на селища от неолита, бронзовата епоха и на могилни некрополи;
• В местността Боаза, намираща се на 2 км западно от селото, е имало антична крепост;

Редовни събития

• Няма такива;
• В миналото се е извършвал редовно Курбан за благоденствие на селото - на Свети Дух;

Личности

• Атанас Вълчев (14 януари 1937-14.09.2010) – маестро Вълчев, виртуоз-гъдулар, „Паганини на гъдулката“. Дългогодишен солист и концертмайстор на оркестъра за народна музика на БНР. Работи със световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“. До смъртта си живее в софийския квартал Курило, Нови Искър;
• Иван Димитров Иванов (род. 23.03.1931 г.) - инженер, доктор. Работи в Научноизследователския институт по химическа промишленост в София и в Министерството на химическата промишленост. Репресиран по време на управлението на Тодор Живков.

Литература

• Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
• Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Външни препратки

• „Разорението на тракийските българи презъ 1913 година“, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София.