Зая
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 08:06, 21 септември 2023 (UTC). |
Зая | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 46 души[1] (15 март 2024 г.) 7,52 души/km² |
Землище | 6,146 km² |
Надм. височина | 272 m |
Пощ. код | 5397 |
Тел. код | 06727 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 30418 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Дряново Трифон Панчев (БСП – Обединена левица; 2019) |
Зая в Общомедия |
За̀я е село в Северна България. То се намира в община Дряново, област Габрово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Зая се намира до главния път между градовете Габрово (на 25 km) и Велико Търново (на 18 km). На 5 km на югозапад е най-близкият град и общински център – Дряново. На североизток е град Дебелец. На 1 km на юг е село Ганчовец, свързано чрез удобен асфалтов път, който по средата си преминава над Дряновска река по здрав железобетонен мост, построен през 1936 година, впоследствие реконструиран и значително разширен. В землището на село Зая на 1 km на изток е и малкото селце Саласука.
Селото е разположено върху високи ридове, като къщите са застроени върху няколко хълма. В близост до селото Генювското дере се влива в Дряновска река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Населението на с. Зая през годините е било:
- 1911 година – 345 жители,
- 1934 година – 337 жители,
- 1946 година – 312 жители,
- 1956 година – 231 жители,
- 1965 година – 192 жители.
През 1950-те и 1960-те години във връзка с така наречената индустриализация селото има много изселници преди всичко към Велико Търново, Габрово, Дряново и София. Немалко заювчани работят във Вагонния завод – Дряново, пътувайки от село.
В селото живеят постоянно около 55 души, като разликата с посочения брой от титулната страница се дължи на факта, че не всички жители са с постоянна регистрация по местоживеене. Сградният фонд възлиза на около 75 къщи и вили. През последните 15 години селото постепенно започва да променя облика си. Реконструирани са 9 стари къщи. Изградени са още 6 нови вили. Чуждестранни граждани от Великобритания закупуват 5 къщи и шестима от тях се заселват за постоянно в селото. От пролетта на 2007 година магазинът на селото се стопанисва от англичани. Местонахождението на селото непосредствено до магистрален път и близостта му до общинския център и до два областни центрове, новото строителство, заселването на чужденци, както и завръщането на пенсионирани изселници, обуславят неговото бъдеще в краткосрочен план, различно от общата тенденция.
- Участници в Руско-турската война от 1877 – 78
- Никола Стоянов – опълченец, роден 1854 г. На 6 август 1877 г. постъпва в четвърта рота на седма опълченска дружина, в която служи до 5 юли 1878 г. След Освобождението живее и работи в Зая като тепавичар и бояджия на прежди и платове. Почива на 1 юли 1935 г. на 81-годишна възраст.
- Парашкев Савов – опълченец, служил в седма рота на шеста опълченска дружина. Роден е в с. Геня (понастоящем обезлюдено селище), намиращо се на 2 км западно от село Зая.
- Загинали през Балканските Войни 1912 – 1913
- Ботю Иванов Генев
- Иван Генев Порязов
- Йордан Коев Пенев
- Миню Стоянов Петков (с. Саласука)
- Симеон Христов Петков
- Загинали през Първата световна война 1915 – 1918
- Бончо Пенчев Алтънов
- Генчо Колев Халачев
- Иван Ботев Цонев
- Нено Минчев Коев (с. Саласука)
- Пенчо Петров Петров
- Пеню Минев Петков (с. Саласука)
- Стефан Минчев Коев (с. Саласука)
- Стойно Бонев Ганев
Забележка: Село Саласука е малко селце на 1 км източно от Зая.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Български и английски граждани.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 55 | 100,00 |
Българи | 41 | 74,54 |
Турци | 5 | 9,09 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 7 | 12,72 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 2 | 3,63 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище със салон, сцена и библиотека. В двора на читалището има изграден паметник на загиналите жители на Зая в освободителните войни. Училището на селото е основано през 1922 година и е именувано на Отец Паисий.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Събор на селото на всеки Великден. Всеки последен петък от месеца англичаните в селото организират в магазина караоке парти, в което участват както българи, идващи за уикенда в Зая, така и чужденци от съседните села. На Богоявление е ден на читалището на селото, който се чества с празненство, с участието на певческа група от гр. Дряново. През 2007 година се честват 85 години от създаването на читалището.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Стефан Тепавичаров – български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство
Снимки
[редактиране | редактиране на кода]-
Зимна приказка от Зая
-
Читалището
-
Вечна памет на героите
-
Главната улица
-
Трактористът Никола Атанасов Минев от село Зая, 1968 г.
-
Долната махала през зимата
-
Красива къща в стар стил
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
|