Дряново (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.

---

Дряново (община) 42.983, 25.483
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Габрово
Площ	274.162 km²
Население	10 041 души
Адм. център	Дряново
Брой селища	63
Сайт	www.dryanovo.bg
Управление
Кмет	Трифон Панчев (БСП – Обединена левица; 2019)
Общ. съвет	13 съветници Местна коалиция БСП за България (АБВ, Български социалдемократи, Движение ЗАЕДНО за промяна) (4) Местна коалиция Партия на Зелените (ПП Съюз на демократичните сили, Движение 21) (4) ГЕРБ (3) ВОЛЯ (2)
Дряново (община) в Общомедия

Община Дряново се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Габрово. С площта си от 274,162 km² заема 3-то място сред 4-те общините на областта, което съставлява 13,53% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север и изток – община Велико Търново, област Велико Търново;
• на юг – община Трявна;
• на югозапад – община Габрово;
• на запад – община Севлиево.

Релеф, води, климат, почви, флора и фауна

Релеф

Релефът на община Дряново е преобладаващо ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средния Предбалкан.

Югоизточната третина на общината се заема от северните разклонения на Габровски възвишения. Те се простират югоизточно от долината на Дряновска река, а малка част и югозападно от нея, като тук е и максималната им височина в пределите на общината – връх Трите чукара (665 m), разположен южно от с. Горни Върпища, на границата с община Габрово.

Западно от град Дряново, между долините на реките Янтра и Дряновска се простират най-североизточните части на платото Стражата. В него, южно от село Скалско се издига най-високата точка на общината – връх Минин чукар (704 m).

Северната и северозападната част на общината са заети от южните склонове на други два предбалкански рида. Между Ветринския пролом на река Янтра на запад и Дряновска река на изток се издига рида Меловете (по билото му преминава границата с община Велико Търново) с връх Дива баба (489 m), разположен западно от село Керека. На запад от Ветринския пролом, в най-северозападната част на общината и отново по границата с община Велико Търново е рида Стените с максимална височина връх Чуката (511 m) – северно от село Гостилица.

Води

Основна водна артерия на община Дряново е река Янтра, която протича в северозападната ѝ част от юг-югозапад на север-североизток. Реката навлиза в пределите на общината южно от село Янтра след изхода си от Стражанския пролом, преминава в близост до селата Славейково и Гостилица и напуска пределите ѝ след като навлезе във Ветринския пролом между ридовете Стените и Меловете. В този си участък в нея се вливат малки реки и сухи дерета. На реката са изградени две водни електрически централи – ВЕЦ „Янтра“ и ВЕЦ „Каломен“.

Източната половина на общината се отводнява от Дряновска река (ляв приток на Белица, която е десен приток на Янтра). Тя навлиза в общината при село Царева ливада, тече на северозапад, при Дряновския манастир завива на североизток, минава през град Дряново и североизточно от село Соколово напуска пределите на общината. С малки изключения тя протича в дълбока долина със стръмни, на места отвесни склонове. Основен приток е река Андък, вливаща се нея отляво в близост до Дряновския манастир.

На голяма дълбочина край речните тераси има наличие на подпочвени води. Тяхната минерализация варира на места между 200 и 1000 mg/dm3, а твърдостта им е средна. На територията на общината са известни два минерални извора – в близост до селата Чуково и Маноя. Поради малкия и силно променлив през различите сезони дебит (0,5 л/сек) изворите не са регистрирани като значими.

Климат

Климатът на общината е умерено-континентален. Лятото е горещо със средна юлска температура около 21 °C, а зимата е студена със средна януарска температура 1,3 °C. Средната годишна температура е 10 °C. Преобладават западните, северозападните и североизточни ветрове, ориентирани по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1 м/сек. Има наличие на прояви на някои местни типове вятър – планинско-долинен и бора. При южните ветрове снегът бързо се топи и заедно със стичащите се води и пролетни валежи понякога причиняват големи наводнения. Реките Дряновска и Янтра често излизат от коритата си. През лятото при издигането на въздушните маси в Предбалкана, обикновено се поражда мощна гръмотевично – дъждовна облачност. Валежите са с летен максимум, зимен минимум и средногодишен обем от 750 мм. Най-много валежи падат през месеците май-юни, а най-малко през месеците януари и февруари. Районът се характеризира с най-висока за страната годишна продължителност на слънчевото греене и липсващи мъгливи дни. Издигането на настъпващите неустойчиви въздушни маси през лятното време са причина за развитието на гръмотевично-дъждовна облачност, която поражда поройни валежи и градушка. Този характер на летните валежи се отразява неблагоприятно върху климата и става причина за интензивните ерозионни процеси по склоновете, както и за прииждането на реките.

Почви

По територията на община Дряново не се наблюдава голямо почвено разнообразие. Основната преобладаващата почвена покривка е от сиви горски почви. Сивите горски почви се образуват в условията на умереноконтинентален климат и имат ясно изразен хумусен хоризонт. Притежават неблагоприятни физикомеханични свойства. Почвеният пласт е тънък с пепеляв цвят. По долините на реките има наличие на алувиални и делувиални почви, предимно по поречието на река Янтра и река Дряновска. Намират се на заливните тераси на реките и са богати на скални материали и хумусни вещества. На места се наблюдава присъствие на хумусно-карбонатни почви (рендзини).

Флора и фауна

Флората по територията на община Дряново е представена от дървесна храстовидна растителност, пасища и ливади. Тя обхваща пояса на ксеротермните гори. Преобладават широколистни гори и смесени гори. От горите изобилстват дъб, цер, бук, бряст, габър, явор, осен. От иглолистните представители са бор и ела От храстовите съобщества преобладават тези на смрадликата, дрян, глог, шипка, трън. Различните природо-географски елементи като релеф, почвен състав, подпочвени и речни води създават чудесна предпоставка за отглеждане на орехи, сливи, череши, вишни, праскови. Добри са условия за развъждане на лоза. По теченията на реките са разпространени върба и топола. Тревната растителност е представена от садина, полевица, ливадина и др. Поради карстовия релеф на определени места в общината се създава предпоставка за наличие на средиземноморски тип растителност като бадем, космат дъб и т.н. Фауната в община Дряново е от евросибирски и европейски тип, докато средиземноморски видове има малко поради бариерната роля на Стара планина. Спрямо зоогеографската подялба на България територията на общината вклюва в себе си части от Дунавския и Старопланинския район. По тази причина фауната е смесена и бива едновременно представена от равнинни и планински биологични видове. Сред бозайниците най-популярни са благороден елен, сърна, див заек, дива свиня, сънливецът, язовецът и горската мишка, а сред птиците – фазан, яребица, орел, сокол, скорци, дроздове и др.; прелетни птици – пъдпъдък, гълъб, гургулица. Това създава добри предпоставки за развитие на ловен туризъм. От местните фаунистични видове най-разпространени са златка, лисица, таралеж и др. Представители на влечугите тук са обикновената усойница, смокът-мишкар и слепокът. От земноводните най-често срещани са пъстрия дъждовник и алпийския тритон, а от безгръбначните – карпатски и северни пеперуди, паяци, бръмбари.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	9685	100,00
Българи	8078	83,41
Турци	495	5,11
Цигани	261	2,69
Други	115	1,19
Не се самоопределят	25	0,26
Неотговорили	711	7,34

Населени места

Общината има 63 населени места с общо население 7650 души към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Дряново, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Балалея	-	-	в з-щето на с. Геша	Косарка	49	14,951
Балванците	4	-	в з-щето на с. Каломен	Косилка	-	-	в з-щето на с. Царева ливада
Банари	-	-	Банарите, в з-щето на с. Царева ливада	Крънча	-	-	в з-щето на гр. Дряново
Билкини	-	-	в з-щето на с. Игнатовци	Кукля	2	-	в з-щето на с. Игнатовци
Бучуковци	1	-	в з-щето на с. Царева ливада	Куманите	10	-	в з-щето на с. Царева ливада
Ганчовец	159	19,691		Къртипъня	-	-	в з-щето на с. Царева ливада
Геня	3	-	в з-щето на с. Зая	Малки Българени	1	-	в з-щето на с. Царева ливада
Геша	11	10,986		Маноя	63	-	в з-щето на с. Косарка
Глушка	17	-	в з-щето на с. Игнатовци	Муця	-	-	в з-щето на гр. Дряново
Гоздейка	21	-	в з-щето на с. Длъгня	Нейчовци	-	-	в з-щето на с. Царева ливада
Големи Българени	12	-	в з-щето на с. Игнатовци	Пейна	6	-	в з-щето на с. Денчевци
Горни Върпища	4	-	в з-щето на с. Царева ливада	Петковци	1	-	в з-щето на с. Игнатовци
Горни Драгойча	1	-	в з-щето на с. Радовци	Плачка	-	-	в з-щето на с. Чуково
Гостилица	292	32,404		Пърша	-	-	в з-щето на с. Царева ливада
Гърня	-	-	в-з-щето на гр. Дряново	Раданчето	2	-	в з-щето на с. Царева ливада
Денчевци	16	6,291	Шумата	Радовци	95	8,561
Джуровци	-	-	в з-щето на с. Царева ливада	Ритя	1	-	в з-щето на с. Геша
Длъгня	48	13,901		Руня	28	-	в з-щето на с. Ганчовец
Добрените	2	-	в з-щето на с. Царева ливада	Русиновци	7	-	Русеновци, в з-щето на с. Радовци
Долни Върпища	1	-	в з-щето на с. Царева ливада	Саласука	18	-	в з-щето на с. Зая
Долни Драгойча	1	-	в з-щето на с. Царева ливада	Скалско	59	8,546	Каяджик
Доча	-	-	в з-щето на с. Царева ливада	Славейково	44	11,648	Малко Яларе
Дряново	5800	28,096		Соколово	21	-	в з-щето на с. Длъгня
Дурча	-	-	в з-щето на с. Радовци	Станча	-	-	Дели Станча, в з-щето на с. Царева ливада
Еленците	2	-	в з-щето на с. Каломен	Сухолоевци	-	-	в з-щето на с. Радовци
Зая	55	9,146		Сяровци	3	-	в з-щето на с. Царева ливада
Игнатовци	5	15,218		Туркинча	44	5,654
Искра	6	-	в з-щето на с. Царева ливада	Царева ливада	506	35,468	Върбаново
Каломен	12	10,877		Чуково	8	6,407	Тъпанари
Караиванца	24	6,823		Шушня	1	-	в з-щето на с. Радовци
Катранджии	44	-	в з-щето на с. Длъгня	Янтра	59	17,558	Адъмово, Фердинандово
Керека	81	11,936		ОБЩО	7650	274,162	44 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• през 1881 г. – заличени са колиби Барборци и Кънча поради изселване без административен акт;
• през 1883 г. – с. Дряново е признато за гр. Дряново без административен акт;
• през 1884 г. – заличени са к. Влайковци поради изселване без административен акт;
• Указ № 160/обн. 31.03.1891 г. – преименува с. Адъмово на с. Фердинандово;
• през 1896 г. – заличени са к. Пипиляна (Пепеляна) поради изселване без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Каяджик на с. Скалско;

– преименува с. Малко Яларе на с. Славейково;

– преименува к. Дели Станча на к. Станча;

• МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Фердинандово на с. Янтра;
• Указ № 795/обн. 28.09.1949 г. – преименува с. Царева ливада на с. Върбаново;
• Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува м. Крачунка на м. Владково;

– преименува к. Чакалите на к. Искра;

– преименува с. Тъпанари на с. Чуково;

• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава к. Златевци и ги присъединява като квартал на к. Кукля;

– заличава м. Узуните и гя присъединява като квартал на м. Шумата;

• Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува м. Шумата на м. Денчевци;
• Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава н.м. Гара Соколово за с. Соколово;
• указ № 960/обн. 04.05.1966 г. – уточнява името на к. Банарите (Бонарите, Бънарите) на к. Банари;

– осъвременява името на к. Русеновци на к. Русиновци;

• Указ № 504/обн. 11.07.1967 г. – заличава к. Върбановци и ги присъединява като квартал на к. Кукля;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава м. Владково, к. Марча, м. Никоевци и м. Цинга и ги присъединява като квартали на гр. Дряново;
• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава колиби Кумановци и Радовци за села;
• Указ № 93/обн. 26 януари 1979 г. – заличава с. Кумановци поради изселване;
• Указ № 245/обн. 16.08.1991 г. – възстановява старото име на с. Върбаново на с. Царева ливада;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Указ № 26/обн. ДВ бр.15/10.02.2000 г. – отделя с. Буря и неговото землище от община Дряново и го присъединява към община Севлиево.

Транспорт

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

• през средата, от североизток на югозапад, по долината на Дряновска река участък от 23,2 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова;
• в западната част, от изток на запад, началният участък от 2,9 km от трасето на жп линията Царева ливада – Габрово.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 89.8 km:

• участък от 17,9 km от Републикански път I-5 (от km 114,3 до km 132,2);
• последният участък от 8,5 km от Републикански път III-303 (от km 62,2 до km 70,7);
• последният участък от 2.7 km от Републикански път III-406 (от km 10.1 до km 12.8);
• участък от 29,3 km от Републикански път III-609 (от km 54,8 до km 84,1);
• последният участък от 15,2 km от Републикански път III-4041 (от km 16 до km 31,2);
• последният целият участък от 7 km от Републикански път III-5002 (от km 9,7 до km 16,7);
• последният участък от 9,2 km от Републикански път III-5502 (от km 6,7 до km 15,9).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• официален сайт на община Дряново

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.