Захари Гюров (общественик)
Захари Гюров | |
български търговец и общественик | |
Роден |
около 1810 г.
|
---|---|
Починал | 18 септември 1892 г.
|
Народен представител в: УС |
Захари Гю̀ров Христович (Хаджигюров) е български търговец, общественик, участник в църковно-народната борба.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1810 година в Самоков, в семейството на търговеца Гюро Христович. До 1825 година учи в килийното училище в Самоков, след което помага на баща си в търговските дела. Съдейства за уреждането на учебното дело в града. Заедно с Димитър Смрикаров започва борба срещу фанариотските духовници в Самоков. Захари Гюров не само организира паричните вноски за църковната борба, но и принася в жертва в името на българската църква извънредно много труд, време и средства.[2] През 1860 – 1872 г. е представител на Самоковската епархия по църковния въпрос в Цариград. През 1871 година по време на Първия църковно-народен събор е избран за делегат от Самоковската епархия. На 14 май същата година подписва приетия от събора устав на Българската екзархия.[3] Секретар е на екзарх Антим I. Народен представител е от Самоков в Учредителното народно събрание през 1879 година.
Умира на 18 септември 1892 година.[1] и е погребан в двора на митрополитската църква „Свети Никола“ в Самоков.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1658 – 1659.
- ↑ Георгиев, Любомир. За стопанската предприемчивост на братя Хаджигюрови и случая с тяхната „ракиена фабрика”– В: Collegium Historicum, І, 2011, с. 138.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.