Западен корпус
| Западен корпус | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1885 |
| Държава | България |
| Гарнизон/щаб | София |
Западният корпус е българска военна част формирана по време на Сръбско-българската война (1885).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Западният корпус е формиран с приказ №129 на военния министър от 11 септември 1885 г. под наименованието Западен отряд.[1] За командир на отряда е назначен майор Аврам Гуджев. По-късно Западният отряд е преименуван в Западен корпус с щаб в София.[2], а на 9 ноември командир на корпуса е назначен подполковник Данаил Николаев. През октомври към отряда се присъединява опълчението от Кюстендилския край.[3]
Състав [2]
[редактиране | редактиране на кода]| формирование | численост | командир | състав |
|---|---|---|---|
| Кюстендилски отряд | 4850 | капитан Стефан Кисов | |
| Дупнишки отряд | 4376[4] | 2 пех. дружини, 2 опълч. дружини, 1 ескадрон и 1 батарея, 8 оръдия | |
| Комщицки отряд | ? | поручик Атила Зафиров | |
| Смиловски отряд | 900 | капитан Кръстьо Бахчеванов | |
| Царибродски отряд | ? | капитан Христо Попов | |
| Долноневлянски отряд | ? | капитан Андрей Букурещлиев | |
| Трънски отряд | около 6000 | капитан Никола Генев | |
| Изворски отряд | ? | капитан Стоян Филипов | |
| Сливнишки отряд | ? | капитан Никола Петров | |
| Общо: | ? |
Всичко 36 1/2 дружини, 6 ескадрона, 7 батареи или 28 846 души, 1200 саби и 52 оръдия.[2]
Към 9 ноември 1885 г. състава на корпуса е от 12 пехотни полка.[3]
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]С височайши приказ № 59 от 22 декември 1885 г. княз Александър I Батенберг отменя корпусната организация в армия, с което се поставя край на съществуването на Западния корпус.[5]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]- Западен отряд
- Западен корпус (до 22 декември 1885)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 36
- ↑ а б в Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 185
- ↑ а б ДВИА, ф. 111, История на фондообразувателя
- ↑ Йоно Митев – „История на Сръбско-българската война 1885“, София, 1971, Министерство на народната отбрана, Военно-исторически отдел, с. 118
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 301.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство
