Търново-Сейменски отряд
| Търново-Сейменски отряд | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 9 септември 1885 – януари 1886 |
| Държава | България |
| Преданост | Българска армия |
| Клон | Армия |
| Тип | Пехота |
| Размер | 5994 – 10400 |
| Гарнизон/щаб | Търново Сеймен |
| Командири | |
| майор | Данаил Николаев |
| майор | Сава Муткуров |
Търново-Сейменският отряд е българско военно формирование, взело участие в Сръбско-българската война (1885).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Отрядът е формиран със заповед № 4 по българската войска, с която се обявява съставът на главната квартира и отрядите от 9 септември 1885 г. За пръв началник на отряда е назначен майор Данаил Николаев, за началник-щаб – капитан Никола Иванов, за офицер от Генералния щаб за поръчения – капитан Вълко Велчев.
На 26 септември 1885 г. съгласно заповед № 847 на началника на Щаба на армията капитан Рачо Петров отрядът заедно с Ямболския отряд влиза в състава на Южния отряд.
Към 18 октомври 1885 г. отрядът е с личен състав от 5994 души[1] (6879 според по други данни)[2].
На 29 октомври 1885 г. Южният отряд се преименува на Източен корпус, чийто командир става подполковник Данаил Николаев, а за командир на отряда е назначен майор Сава Муткуров. Към 1 декември отрядът е с численост 2830 души.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]
При формирането на отряда в състава му влизат:[3]
- 1-ва Хасковска дружина с командир капитан Ганю Атанасов
- 2-ра Хасковска дружина с командир капитан Кънчо Кънчев
- 3-та Хасковска дружина с командир капитан Стилиян Ковачев
- 2-ра Пловдивска дружина с командир капитан Димитър Иванов
- Бивши Румелийски ескадрон с командир капитан Наум Никушев
- Бивша Румелийска полубатарея с командир капитан Бончо Балабанов
Боен път
[редактиране | редактиране на кода]Отрядът е в състава на Източния корпус и има задача да прикрива направлението към река Марица, като авангардът му се състои от около 4000 души и е съсредоточен в района на Харманли. Главните сили на отряда се съсредоточават в района на Търново Сеймен и включват 6 пехотни дружини, 2 артилерийски батареи ¼ телеграфна и ¼ пионерна рота. Отрядът е силно изнесен напред и е прикриван от конната бригада, съсредоточена в района на с. Любимец. Общата численост на отряда по онова време възлиза на 10 400 души и 200 оръдия[4].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство, стр. 107
- ↑ Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство, стр. 108
- ↑ Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство, стр. 23
- ↑ „Съединението 1885 – енциклопедичен справочник“, стр. 110
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 186, т. 26
- Христов, Х. и др. „Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985, Военно издателство
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1985.
