Направо към съдържанието

Загорци (община Конче)

(пренасочване от Загорци (Община Конче))
Вижте пояснителната страница за други значения на Загорци.

Загорци
Загорци
— село —
41.5478° с. ш. 22.305° и. д.
Загорци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаКонче
Надм. височина515 m
Население10 души (2002)
Пощенски код2424
Загорци в Общомедия

Загорци (на македонска литературна норма: Загорци) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

Селото е разположено в долината на Крива Лъкавица, между Градешката и Конечката планина (Серта), северозападно от общинския център Конче. Над­мор­ската му ви­со­чи­на е 560 m, а от Радовиш селото е отда­ле­че­но на 26,5 km. Землището на Загорци е 7,3 km2, от които гори 302,5 ha, па­си­ща 268,2 ha и обра­бот­ваемо зем­лище 180,1 ha.[1]

Към края XIX век Загорци е чисто българско село, числящо се към Радовишката кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 210 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Загорци (Zagortzi) има 232 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Загорци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

На 23 февруари 1915 година 40-годишният Христоман Дончев е заклан от сръбските окупатори.[5]

В 1993 година е поставен темелният камък на манастира „Свети Георги“ и готовият манастир е осветен на 6 май 1996 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[6] В селото има и църква „Света Петка“.[1]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 222 246 222 158 64 14 12 10
Националност Всичко
македонци 10
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Родени в Загорци
  • Спас Манев Гогов (1881 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
  • Христо Дончов Загорцали, македоно-одрински опълченец, 35 (45)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Стамен Темелков, 4 рота на 13 кукушка дружина[7]
  1. а б Загорци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 17 ноември 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 235.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 115
  6. Осма приградска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-08-05. Посетен на 1 април 2014 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.