Жиромагнитен коефициент
Във физиката, жиромагнитен коефициент (наричан също магнито-механичен коефициент) на частица или система представлява отношението на магнитния диполен момент на частицата към нейния момент на импулса:
В измервателната система SI жиромагнитното отношение се измерва в [rad/(T.s)] (радиан върху Тесла по секунда). За жиромагнитния коефициент на въртящо се тяло около собствена ос на симетрия и с равномерно разпределена маса и заряд (например заредено кълбо) следва:
където q е електрическия заряд на тялото, а m е неговата маса.
Жиромагнитен коефициент на свободен електрон
[редактиране | редактиране на кода]Свободният електрон притежава момент на импулса и магнитен момент произтичащи от въртенето на първия около собствената му ос (спин на електрона) или по-точно от квантовомеханичните явления свързани с подобно движение. Поради сложността на последното жиромагнитния коефициент на електрона се различава от класическия модел описан по-горе и се изразява като:
където безразмерния коефициент ge се нарича електронен g-фактор и има стойност малко повече от две и μB се нарича магнетон на Бор. Стойността на е стандартизирана със следната точност:
Ядрен жиромагнитен коефициент
[редактиране | редактиране на кода]Протоните, неутроните и много атомни ядра притежават ядрен спин, който е причина за дефиниране на жиромагнитен коефициент и при тях. При изчисляването на коефициента се взема предвид заряда и масата на протона дори и когато се има предвид неутрони или атомни ядра. Това се прави с цел опростяване и съгласуваност. В този случай за коефициента се записва:
където μp е ядрения магнетон и g е g-фактора на изследвания нуклеон или ядро.
Жиромагнитния коефициент на атомното ядро е важна величина при описване на явления свързани с ядрения магнитен резонанс. Подобни явления се основават на факта, че в магнитно поле атомните ядра извършват спиново-прецесионно движение с точно определена честота наречена честота на Лармор, която се изчислява като произведението на жиромагнитния коефициент и магнитната индукция (плътността на магния поток).
Приблизителни стойности на тази честота за някои добре известни атомни ядра са дадени в таблицата по-долу (Bernstein 2004).
Ядро | γ / 2π (MHz/T) |
---|---|
1H | 42.576 |
7Li | 16.546 |
13C | 10.705 |
14N | 3.0766 |
15N | -4.3156 |
17O | -5.7716 |
23Na | 11.262 |
31P | 17.235 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Максим Максимов,. Физика, част II, Електричество и магнетизъм. Вълни и частици. Булвест 2000, 2006.
- Hoerst Stoecker. Taschenbuch der Physik. Harri Deutsch, 2005.
- Marc Knecht, The Anomalous Magnetic Moments of the Electron and the Muon Архив на оригинала от 2005-10-15 в Wayback Machine., Poincaré Seminar (Paris, Oct. 12, 2002), published in: Duplantier, Bertrand; Rivasseau, Vincent (Eds.); Poincaré Seminar 2002, Progress in Mathematical Physics 30, Birkhäuser (2003), ISBN 3-7643-0579-7.
- S.J. Brodsky, V.A. Franke, J.R. Hiller, G. McCartor, S.A. Paston, and E.V. Prokhvatilov, A nonperturbative calculation of the electron's magnetic moment[неработеща препратка], Nuclear Physics B 703 (2004) 333.
- Matt A. Bernstein, Kevin F. King, Xiaohong Joe Zhou, In: Handbook of MRI Pulse Sequences, Publisher: Academic Press (7 септември 2004), Pages 960-1