Жан-Франсоа Пеи
| Жан-Франсоа Пеи Jean-François Pays | |
| Роден | 16 октомври 1936 г. |
|---|---|
| Професия | писател, лекар, преподавател |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1961 – 2013 |
| Жанр | исторически роман, детска литература, документаристика |
Повлиян от
| |
Жан-Франсоа Пеи (на английски: Jean-François Pays) е френски лекар, университетски преподавател по медицина, режисьор и писател на произведения в жанра исторически роман за юноши и документалистика. [1][2][3]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Жан-Франсоа Пеи е роден на 16 октомври 1936 г. в Африка, където отраства до 1956 г. След гимназията работи като асистент-режисьор на Франсоа Трюфо и други режисьори. Получава диплома по антропология и археология от Сорбоната, и после свободна степен по съвременна литература от Музея на човека. В следващите две години отбива военната си служба. След уволнението от армията се насочва към медицината и получава магистърска степен по биология на човека и докторска степен по медицина. След дипломирането си работи като асистент в продължение на две години, практикуващ лекар в болница, университетски преподавател, професор по медицинска паразитология във Факултета по медицина на Университета Париж-V: Рене Декарт и директор на лабораторията по паразитология и екзотична патология до 1993 г., както и консултант по тропическа медицина в болницата на институт „Пастьор“.[2][3]
Заедно с работата си пише исторически романи за юноши. Ориентиран към античността поставя голямата част от историите си във времето на Рим на Адриан, праисторията или Египет на фараоните.[2]
Една от известните му книги е „Тутанхамон“ от 1961 г. Историята представя приятелството между младежите Тутанкамон и Селанке, фараон и бедняк, и събитията произхождащи от него.[1][3]
През 1962 г. авторът получава наградата La Joie par le livre за книгата си „Токарам или възрастта на приятелството“.[2]
Прави и няколко късометражни образователни филма.[2]
Жан-Франсоа Пеи живее със семейството си в Париж.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Le Bal d' Hiver (1958)[1][2][3]
- Le Rendez-vous de Casablanca (1961)
- Sous le soleil de Toutankhamon (1961)
Тутанхамон, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Боряна Цацева-Статкова - Toukaram ou l'âge de l'amitié (1961)
- La montagne interdite (1962)
- Le sorcier aux yeux bleus (1972)
- Hier, la liberté... (1976) – с Жан Луи Фонсин, по филма
- Le dieu du Nil (1976)
Поредица „Знакът на Рим“ (Le signe de Rome)
[редактиране | редактиране на кода]Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- La Thalassémie eurasiatique. Essai d'anthropopathologie
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- 2005 Basta de Gusanos ![4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
