Ернст фон Лайнинген
| Ернст фон Лайнинген | |
| 4. княз на Лайнинген | |
,_Commander_of_H.M._Yacht.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Лайнингени |
| Баща | Карл фон Лайнинген |
| Съпруга | Мария фон Баден (1834 – 1899) (11 септември 1858) |
| Деца | Емих Едуард Карл фон Лайнинген |
| Ернст фон Лайнинген в Общомедия | |
Ернст Леополд Виктор Карл Август Йозеф Емих фон Лайнинген (на немски: Ernst Leopold Victor Carl August Joseph Emich zu Leiningen; * 9 ноември 1830, Аморбах; † 5 април 1904, Аморбах) от линията Лайнинген-Дагсбург-Хартенбург, е 4. княз на Лайнинген (1856 – 1904).[1] В марината на Великобритания и Ирландия той става адмирал.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Той е първият син на княз Карл фон Лайнинген (1804 – 1856) и съпругата му графиня Мария фон Клебелсберг (1806 – 1880)[2], дъщеря на граф Максимилиан фон Клебелсберг (1752 – 1811) и съпругата му Мария Анна фон Турба (1763 – 1833). По-малкият му брат е Едуард Фридрих Максимилиан Йохан, принц фон Лайнинген (1833 – 1914). Внук е на княз Емих Карл фон Лайнинген (1763 – 1814) и втората му съпруга принцеса Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1786 – 1861), която е омъжена втори път за Едуард Огъстъс, херцог на Кент, принц на Великобритания и Ирландия (1767 – 1820), син на крал Джордж III, и е майка на кралица Виктория от Обединеното кралство Великобритания и Ирландия (1819 – 1901).[3]
Като племенник на кралица Виктория Ернс прекарва детството си в английския двор. По-късно е възпитаван в Женева и през 1849 г. влиза като кадет в марината на Великобритания.[4] През 1852 г. участва във Втората Англо-Бирманска война (1852 – 1853), а през 1854 г. в Кримската война (1853 – 1856). От 1881 г. е вицеадмирал и от 1887 г. адмирал. През 1895 г. Ернс напуска британската марина.
Ернст фон Лайнинген говори седем европейски езика и множество ориенталски.. През 1863 г. той отказва предложената му кралска корона на Гърция.
Умира на 5 април 1904 г. на 73 години.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]
Ернст се жени на 11 септември 1858 г. в Карлсруе за принцеса Мария Амалия фон Баден (* 20 януари 1834, Карлсруе; † 21 ноември 1899, Валдлайнинген), дъщеря на велик херцог Леополд I фон Баден и принцеса София Шведска, дъщеря на крал Густав IV Адолф от Швеция. Те имат две деца:[5]
- Алберта Виктория (1863 – 1901)
- Емих Едуард Карл (1866 – 1939), 5. княз на Лайнинген, женен в Лангенбург на 12 юли 1894 г. за принцеса Феодора фон Хоенлое-Лангенбург (1866 – 1932), дъщеря на княз Херман фон Хоенлое-Лангенбург (1832 – 1913) и принцеса Леополдина фон Баден (1837 – 1903)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Friedrich Oswald: Leiningen, Ernst zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 146 f. (Digitalisat).
- Thomas Gehrlein: Das Haus Leiningen. 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Deutsche Fürstenhäuser. Heft 32. Börde Verlag, Werl 2011, ISBN 978-3-9811993-9-0, S. 26
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fürstenfolge des Hauses Leiningen, архив на оригинала от 23 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130923231420/http://www.fuerst-leiningen.de/de/_willkommen_fuerstenfolge.html, посетен на 4 юли 2016
- ↑ Paul Theroff: Haus Leiningen, Online Gotha
- ↑ Ernst, Fürst zu Leiningen, geneall.net
- ↑ William Loney RN
- ↑ Ernst Leopold Prinz zu Leiningen, thepeerage.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Fürstenhaus zu Leiningen
- Genealogien des Hauses Leiningen
- Leiningen 6, genealogy.euweb.cz
- Fürsten und Prinzen zu Leiningen, geneall.net